Ум: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без повторен шаблон |
== Функции == по ен: |
||
Ред 1:
'''Умът''' е сложно понятие, разглеждано по различни начини от много различни течения
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на [[Заратустра]], [[Сидхарта Гаутама]], [[Платон]], [[Аристотел]] и други [[Древногръцка философия|древногръцки]], [[Индийска философия|индийски]], [[Ислямска философия|ислямски]] и [[Средновековна европейска философия|средновековни европейски философи]]. Предмодерните разбирания за ума, като това за [[Неоплатонизъм|неоплатоническия]] ''[[нус]]'', го разглеждат като аспект на [[душа]]та
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като [[любов]], [[омраза]], [[страх]], [[радост]], имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум.
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене
== Функции ==
В дейността на ума могат да бъдат разграничени няколко основни функции. [[Мислене]]то е умствена дейност, която дава възможност на хората да осмислят нещата от света и да ги представят и интерпретират по начини, които са смислени или съответстват на техните нужди, влечения, цели, планове, желания и т.н. Мисленето използва [[символ]]ично или [[Семантика|семантично]] представяне на [[Идея|идеи]] или данни, например при формирането на [[Понятие|понятия]], [[Решаване на задача|решаването на задачи]], аргументирането или [[Избор|вземането на решения]]. Свързани с мисленето понятия са [[обмисляне]], [[Познавателна способност|когнитивност]], идеиране, [[дискурс]] и [[въображение]].
Мисленето понякога се определя като „висша“ когнитивна функция, а анализът на мисловните процеси е предмет на [[когнитивна психология|когнитивната психология]]. То е и тясно свързано със способността на хората да изработват и използват [[инструмент]]и, да осъзнават [[Каузалност|причинно-следствените връзки]], да разпознават смислени модели, да схващат и разкриват уникални контексти на опита или дейността и да реагират на света по смислен начин.
[[Памет]]та е способността за запазване, съхранение и по-късно възстановяване на знание, информация или опит. Паметта е една от постоянните теми на философията, а в края на 19 век и началото на 20 век тя се изследването на паметта се превръща в една от темите на изследване в рамките на парадигмите на когнитивната психология. В края на 20 век тези изследвания залягат в основата на една нова научна област, [[когнитивна неврология|когнитивната неврология]], която свързва когнитивната психология с [[неврология]]та. Темата за паметта е разглеждана по особено усложнен начин в някои от класическите произведения на литературата на 20 век, например в романа на [[Марсел Пруст]] „[[По следите на изгубеното време]]“.
[[Въображение]]то е дейността, създаваща или предизвикваща в ума нови ситуации, образи, идеи или други [[Квалия|квалии]]. То представлява специфично субективна дейност, а не пряк или пасивен опит. Сред различните практически функции на въображението са способността за предвиждане на възможно бъдеще развитие, за виждане на нещата от чужда гледна точка и за промяна на начина на възприемане на нещата, включително като се вземат решения за извърване или за реакция срещу въобразеното.
[[Съзнание]]то при човека и другите бозайници е аспект на ума, обхващаш качества като [[субективност]], [[чувствителност]] и способността за възприемане на връзката между личността и окръжаващата я среда. То е предмет на изследване на [[философия на съзнанието|философията на съзнанието]], психологията, неврологията и [[когнитивна наука|когнитивната наука]]. Някои философи разделят съзнанието на феноменално съзнание, обхващащо самия субективен опит, и достъпно съзнание, отнасящо се за глобалното наличие на информация в обработващите системи на мозъка.<ref name="Bl">{{cite journal | last = Block | first = Ned | year = 1995 | month = | title = On a Confusion about a Function of Consciousness | journal = The Behavioral and Brain Sciences | volume = | issue = | pages = | id = | lang = en}}</ref>
== Философия ==
Line 30 ⟶ 38:
== Източници ==
{{сродни проекти начало | общомедия = Category:Mind | уикицитат = Ум — Умствени способности | уикиречник = ум}}
<references />
{{Метафизика}}
[[Категория:Философия]]
[[Категория:Когнитивна наука]]
[[ar:عقل]]
| |||