Машинен превод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rezabot (беседа | приноси)
Ред 51:
Същинската история на машинния превод започва през 50-те години на 20-ти век след [[Втора световна война|Втората световна война]]. Проведеният през [[1954]] г. експеримент „Джорджтаун – Ай Би Ем“ с участието на университета „Джорджтаун“ и фирмата „Ай Би Ем“ представлява демонстрация, включваща превеждането на няколко десетки изречения от руски на английски. Експериментът има успех и поставя началото на период на сериозно финансиране за изследвания в областта на машинния превод. Авторите му заявяват, че в срок от три до пет години задачата за машинния превод ще бъде решена.
 
Действителният напредък обаче се оказва много по-бавен. През [[1966]] г. създаденият две години по-рано Специален комитет по приложна лингвистика ([[ALPAC]]) към Националната академия на науките на САЩ издава доклад, станал известен като „Черната книга на машинния превод“. Докладът съдържа много скептична оценка за изследванията в областта на машинния превод и възможността за постигане на сериозен напредък в близко бъдеще. След излизането му финансирането на изследванията в тази област в САЩ (и донякъде в СССР и Великобритания) намалява драстично. В Канада, Франция и Германия обаче разработките продължватпродължават.
 
През [[1970]] г. ВВС на САЩ внедряват системата [[Systran]], последвани през [[1976]] г. от [[Европейска комисия|Европейската комисия]]. През [[1977]] г. в Канада се внедрява системата [[METEO]], разработена от университета в [[Монреал]], която превежда климатични прогнози от английски на френски и работи и до днес, превеждайки по около 80 000 думи на ден или 30 милиона думи на година. В [[Европа]] от [[1970]] до [[1994]] г. се работи по основания и финансиран от Европейската комисия проект [[Eurotra]] за превод между езиците на [[Европейска общност|Европейската общност]]. Проектът не успява да достигне до практически използваем продукт, но работата по него повлиява положително на изследванията и разработките в областта на МП в отделните страни – участнички.
 
В края на 80-те години увеличаването на изчислителната мощност и поевтиняването на компютрите предизвиква интерес към статистическите модели за машинен превод и превода чрез примери. След средата на 90-те години вследствие поевтиняването и усъвършенстването на компютрите се наблюдава бурно развитие и поява на множество висококачествени комерсиални продукти в областта на машинния превод. С напредъка на технологиите за разпознаване и синтез на говор започват изследвания за превод на реч в реално време. В [[Интернет]] се появяват сайтове за автоматичен превод, например услугите [[Google#Google Преводач]] (''Translate'') на [[Google]] и ''Babelfish'' на [[AltaVista]], които ползват ''Systran''.
 
Сред българските програми за машинен превод са ''Translat'' (за превод от английски и немски на български и обратно), ''Bultra'' (за превод от английски на български) и ''WebTrance'' (за превод между английски, френски, испански и български).