Калисто (спътник): Разлика между версии

Разстоянието от Юпитер на Калисто е 1  883 хил.км 000 km, радиусът му е 2 400 км2400 km, а масата му е 1,08.10 на ²³ [[килограм|kg]].

Калисто е покритият с най-много кратери спътник в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се счита, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратера [[Valhalla (кратер)|Valhalla]] имащ диаметър от 600 км km и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 км km, и серията от кратери [[Gipul Catena]], разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се счита, че е образуван от обект, който се е разрушил на множество малки части под действието на [[приливни сили|приливните сили]] на Юпитер подобно на [[комета]]та [[Шумейкър-Леви 9]]. За кората на Калисто се счита, че е на 4 милиарда години.

[[ImageФайл:Callisto_terrain.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Близък план на кратера [[Асгард (кратер)|Асгард]]]]

Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 км km леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 км km. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, издавайки наличието на проводящ материал под повърхността, за който се счита, че е соленият океан. Друго доказателство за наличието на океан е факта, че повърхността на диаметрално противоположния край на спътника от големия кратер Valhalla не е напукана или показваща следи от сеизмични вълни породени от гигантския сблъсък. На [[Луна]]та и на [[Меркурий (планета)|Меркурий]] обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни на Калисто — а именно течният океан под повърхността.

Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като като прехода между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се счита, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите [[галилееви луни]] — 1,86  g/cm³ или приблизително 40% лед и 60 % [[скала (геология)|скали]] и [[желязо]]. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на [[Титан (спътник)|Титан]] и [[Тритон (спътник)|Тритон]].

Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид. Учените смятат, че тя се поддържа и се увеличава бавно от сублимацията на леда от въглероден диоксид.