Перфокарта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Перфокартата''' (или "карта на Холерит") е [[носител на информация]], предназначена да се използва от автоматични машини за обработване на данни. Направена от твърд картон, перфокартата съхранява информация чрез наличието или отсъствието на отвори на предварително определени места на картата. При първото поколение [[Компютър|компютри]] перфокартите са били основните средства за подаване на данни и инструкции в машината. Били са важна част от периферията, особено за въвеждане на данни, до късно през [[1970-те]] г., но отдавна са излезли от употреба, с изключение на няколко все още работещи стари системи и някои специализирани приложения.
[[Image:Hollerith card.jpg|right|thumb|300px|Карта, използвана да въвежда програми и данни в [[
==Произход==
Ред 7:
Перфокартата се е появила много преди [[Компютър|компютрите]]. Още през [[1725]] г. [[Базил Бушон]] използва кръг от перфорирана хартия в тъкачна машина, за да определи десена на плата. През [[1726]] г. неговият съратник [[Жан-Батист Фалкон]] подобрява тази системата, като въвежда перфорирани хартиени карти, прикрепени една за друга, като по този начин улеснява бързата промяна на програмата. Станът на Бушон-Фалкон е полу-автоматичен и налага ръчно зареждане на програмата. [[Жозеф Жакард]] на свой ред използва перфокарти през [[1801]] г., за да контролира своите по-автоматични "[[Стан на Жакард|Станове на Жакард]]", които стават изключително успешни.
Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в примитивните сметачни машини от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в механичните табулиращи машини (mechanical tabulating machines) през [[1890]] от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], била парче картон с размери 90 на 215 милиметра, и с кръгли дупки. Със същите размери като [[доларовата банкнота]] от същото време, така че шкафовете направени за съхранение на пари можели да се използват за съхранение на тези карти. Преди това различни системи са
За да развие бизнеса си и да избегне цикличността на поръчките за машини от страна на Бюрото, Холерит основал ''Tabulating Machine Company'' ([[1896]]) която била купена от Томас Уотсън — основател на [[International Business Machines|IBM]] през [[1914]]. IBM произвеждала и рекламирала широк асортимент от бизнес машини и добавила оборудването на Холерит към производството си. В крайна сметка възприетият от IBM 80-колонен формат на перфокартите с правоъгълни отвори спечелил съревнованието с формата на [[UNIVAC]] от 45 колони и кръгли отвори.
Ред 13:
==Как функционира==
[[Image:IBM punch card duplicator Trondheim.jpg|thumb|Перфораторът за копиране, като този на IBM, може да направи точно копие на колода перфокарти.]]
Всъщност е много просто: На парче картон на определени позиции или има дупка или няма. Всяка позиция представлява един [[бит (информатика)|бит]] от [[двоична система|двоичната система]]. Всяка колона от картата съдържа множество такива позиции (повече от един бит).▼
▲На парче картон на определени позиции или има дупка или няма. Всяка позиция представлява един [[бит (информатика)|бит]] от [[двоична система|двоичната система]]. Всяка колона от картата съдържа множество такива позиции (повече от един бит).
Форматът на IBM, който става стандартен, съдържа 80 колони, всяка с по 12 позиции, даващи възможност за кодиране на 80 [[знак]]а. В началото се кодират само цифри — с по една дупка в колона в съответната позиция (цифра[0-9]). След това е въведено и кодиране за главните букви и специалните знаци. Например колона с 2 дупки (една в зона [12,11,0] + една цифра[1-9]) представлява буква, а с 3 дупки (една в зона [12,11,0] + една цифра [1-7] + 8) — специален знак. Въвеждането на [[EBCDIC]] през [[1964]] позволява колони с до 6 броя дупки (в зони [12,11,0,8,9] + цифра[1-7]). Перфокартите са дълги 7 и 3/8 инча, високи 3 и 1/4 инча и дебели 0,007 инча , като горният десен ъгъл е отрязан под ъгъл <ref>Condensed Computer Encyclopedia, 1969, pages 401-403</ref>.
| |||