Камено поле: Разлика между версии

По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури,отговарящи на средният и късния палеолит.Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес още повече,че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони.Това са пещерите Самуилица при с.Кунино,пещерата Пещ при с.Старо село,пещерата Темната дупка до с.Карлуково и пещерата Пешкето край с.Лиляче.Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г.Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места,богати на гори и разнообразен дивеч.В каньоните на Ръчене и край изворите той е причаквал стадата от диви животни,следял е движението им към богатите паши на равнината.По слънчевите тераси на тази тиха местност първобитните обитатели са разпъвали кожените си шатри,а в лошо време скалните заслони и близките пещери са били сигурно убежище.

След края на мезолитната епоха (12 000 - 8 000 г. пр.н.е.) по нашите земи настъпили важни икономически и обществени промени.Племената населяващи този край,започнали да водят уседнал живот,да опитомяват животни,да обработват земята и засаждат семена.Създава се първото произвеждащо стопанство,поставя се началото на първите земеделски култури.От скитник ловец и събирач на диви плодове,първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец.Започва новокаменната епоха,известна още с името неолит.

Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м.Селището на 3 км. южно от днешното село.Местнотта е полегат склон,обърнат на юг,а наблизо са изворите Въбел,Кошето и Стублата.След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища.Намират се късове глинена мазилка от жилища,хромелни камъни,използвани за ръчна мелница,части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда.Сред кремъчните оръдия преобладават ножове,резци за сърпове и различни видове стъргалки.Каменните оръдия са чукалки,брадви,тесли и длета.

Прави впечатление,че останките на това селище заемат доста голяма площ-повече от 30 декара.Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10-20 м. едно от друго.Конструкцията им е била от дървета със стени от плет,измазани отвътре и отвън с дебел слой глина,примесена с плява.Намират се много кости от диви и опитомени животни:тур,елен,сърна,глиган,домашно говедо,овца,свиня и куче.Това показва,че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди.Ръчните мелнички,остатъците от овъглено зърно и най вече опитоменото говедо са свидетелство,че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка.Селището е загинало от от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги.Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит-петото хилядолетие пр.н.е.

Също в м.Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр.н.е.Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец.Юздата има интересно устройство и ни предлага еди рядко срещан вариант на този тип юзди,при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.

След продължителна,почти двувековна съпротива,Тракия и Мизия паднали окончателно под римска власт в 46 г. на н.е.Настаняването на римляните на Балканския полуостров довело до сложни икономически,социални и културни промени в нашите земи.Завоевателите унищожили тракийската военно-племенна аристокрация в провинция Мизия,а народните маси били подчинени на волята и закона на поробителите.Постепенно на Балканите се разпространява римската култура,която оказва силно влияние на тракийския етнос в продължение на четири столетия.За тези изключително драматични събития,станали в тракийските земи преди 2000 г.,историята разполага с оскъдни данни.Поради това всяка историческа находка от този период има важно историческо значение.В този смисъл може да бъде разгледана и находката от сребърни монети,намерена случайно от Цвятко В.Опчов през 1952 г. източно от Камено поле.Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми,сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие.Монетите са от втори и първи в.пн.е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м.Осен-Интересни и красиви изображения имат тетрадрахмите.Върху лицевата страна на монетите,в средата на македонски щит,е изобразена главата на богиня Артемида.На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес,когото македонците почитали като свой митически родоначалник.Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки-"Македонон протес"(Първа македонска област) Този вид монети са сечени след ликвидиране на македонската самостоятелност от Рим-втори век пр.н.е.Заравянето на тези монети в земята е свързано с бедствие или събитие в края на първи век пр.н.е.,когато римляните нападнали земите на траките.Притежателят на монетите не имал възможност да ги вземе обратно(Вероятно убит) и те останали в земята до наши дни..Въпреки всичко това животът в тракийското селище в м.Осен продължил и по време на римското господсво.Това се потвърждава и от многобройните находки,намерени тук при полска работа:върхове на копия и стрели от желязо,римски тухли и покривен материал,глинени съдове и много монети с образите на римски императори от първи до четвърти век на н.е.Намерени са и няколко плочи с латински надпис.Върху каменна плоча от третия век е запазено името на римския войник Муциан у името на тракиеца Дуразис.

Населението на античните селища при Камено поле преживяха нашествията на варварските племена,които се зареждат едно след друго от средата на третия до края на шестия век.През шестия и седмия век по нашите земи се настаняват завинаги славяни и прабългари.В 681 г. славяни,прабългари и оцелелите през вековете траки създават българската държава и народност.Събраните археологически материали сочат определено,че днешното с.Камено поле е основано по време на първата българска държава.Първоначално селото се е намирало източно от средновековната(Пустата)църква.На това място и сега се разкриват останки от жилища,бетов инвентар и керамика,характерни за периода от осми до единадесети век.В един гроб от същата местност са намерени обеца и пръстени от бронз,които датират от същото време.Наблизо е открит втори гроб от християнско погребение,а върху скелета е намерен бронзов кръст енколпион.Тази находка заслужава повече внимание поради изключителната рядкост на този вид кръстове по нашите земи.Най старите кръстове енколпиони се отнасят към шести век и тяхната родина е Палестина.Кръста от Камено поле е съставен от две кухи половинки,в които са поставяни части от мощи и поради това той е носен от вярващите на шията,като реликварий.В българските земи тези кръстове са пренесени първоначално от поклоници,но по късно са работени у нас,като е запазена първоначалната им форма и украса.Едната страна на нашия кръст енколпион е заета от сцената с разпятието,а обратната от Богородица Оранта,Поради характерните си белези и представянето на един по-късен иконографски тип,кръстът енколпион от Камено поле може да бъде отнесен към началото на единадесети век.

По всичко изглежда,че след годините на византийското иго раннобългарското село Камено поле е преживяло трагични събития.Основание за такова предположение ни дават не само следите от разрушения и пожари в селището,но също така и една голяма находка от византийски корубести медни монети,намерени случайно в м.Бързо поле,на 2 км. източно от селото.Монетите са сечени по времето на императорите Исак втори Ангел (1185-1195) и Алексей трети Комнен (1195-1203 г.).Тези монети са били собственост на жител от раннобългарското селище и тяхното заравяне в земята наистина съвпада с редица събития,станали по нашите земи в началото на осми век.