Камено поле

село в община Роман, обл. Враца

Ка̀мено по̀ле е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

Камено поле
България
43.2255° с. ш. 23.8935° и. д.
Камено поле
Област Враца
43.2255° с. ш. 23.8935° и. д.
Камено поле
Общи данни
Население658 души[1] (15 март 2024 г.)
11,8 души/km²
Землище55,653 km²
Надм. височина371 m
Пощ. код3150
Тел. код09126
МПС кодВР
ЕКАТТЕ35910
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Роман
Валери Ролански
(СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015)
Кметство
   кмет
Камено поле
Цветелина Ботева
(ГЕРБ)
Камено поле в Общомедия

География

редактиране

Село Камено поле се намира в Предбалкана на Северозападна България. То е разположено точно по средата между Червен бряг и Мездра. Добивът на мед и желязна руда е характерен за подобни скалисти места. През селото минава река Ръчене, която по пътя си образува много проломи и живописни образувания. Има много лечебни карстови извори. Към северния му край има много тракийски могили, и до днес обект на иманярски нашествия. В близост до селото има скални образувания, обявени за природни забележителности, и уникални пещери. Богатата природа на Камено поле има своите 3500 вида билки и стотиците квадратни метри борови гори.

Климатът е умереноконтинентален. Зимата е студена, средна януарска температура около -2°C, пролетта е хладна, лятото е горещо, със средна юлска температура 22°C, есента - приятна и слънчева. Максимума на валежите е през май-юни, а минимума през януари-февруари.

Според някои учени село Камено поле е селище от около 40 000 години. От древни времена е пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ № 317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са Тарилите.

В края на селището се намира старинна църква, сега полуразрушена, наричана „Пустата църква“. Селяните говорят, че някога Иван Асен II я е построил, и се разнасят легенди, че под основите ѝ е заровено прокълнато злато.[2]

Училището е построено през 1835 г., има малка библиотека. Новата църква отваря врати през следващата 1836 година.

Камено поле се слави с пъстрите си носии, многобройните си танци и специфичните си песни. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хорà – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в Музея на народното творчество.

По Коледа обикалят селото коледарите, а на Еньовден се изпълняват по залез слънце обреди за здраве и плодородие. В селото съществува легенда за господарката на реката, която взима на всеки 100 години жертва от скалистия си нос.

На 13 ноември 1988 г. в Камено Поле е създадена Демократичната лига за защита правата на човека в България от интернирания в селото Сабри Искендер и също принудително изселените в други села в областта Мустафа Юмер и Али Орманлъ - една от първите организации за легална съпротива срещу комунистическия режим в България.[3]

На 15 януари 2007 се провежда референдум за отделяне на селото от Община Роман и присъединяване към Община Мездра[1].

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 690 100,00
Българи 169 24,49
Турци 0 0,00
Цигани 74 10,72
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 443 64,20

Редовни събития

редактиране

Съборът на селото е на 22 март. Това е първият за годината събор в Северозападна България.

Източници

редактиране