Отваря главното меню

Ка̀мено по̀ле е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

Камено поле
Общи данни
Население 770 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,653 km²
Надм. височина 371 m
Пощ. код 3150
Тел. код 09126
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 35910
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Роман
Валери Ролански
(независим)
Кметство
   - кмет
Камено поле
Цветелина Ботева
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Камено поле се намира в Предбалкана на Северозападна България. То е разположено точно по средата между Червен бряг и Мездра. Добивът на мед и желязна руда е характерен за скалисти места като това селище. През него минава река Ръчене, образувала много лечебни карстови извори. В Камено поле има уникални пещери, а към северния му край са затрупани много тракийски могили, и до днес обект на иманярски нашествия. В близост до селото има скални образувания, обявени за природни забележителности.

Според някои учени село Камено поле е селище от около 40 000 години. От древни времена е пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил, и се разнасят легенди, че под основите ѝ е заровено прокълнато злато.

Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в Музея на народното творчество.

През селището минава река Ръчене, която по пътя си образува много проломи и живописни образувания. Богатата природа на Камено поле има своите 3500 вида билки и стотиците квадратни метри борови гори. По Коледа обикалят селото коледарите, а на Еньовден се изпълняват по залез слънце обреди за здраве и плодородие. Камено поле се слави с пъстрите си носии, многобройните си танци и специфичните си песни.

Малката библиотека в училището е средище за размяна на литература и писмени произведения.

Училището е построено през 1835 г., а новата църква отваря врати на следващата 1836 г. В селото съществува легенда за господарката на реката, която взима на всеки 100 години жертва от скалистия си нос.

ИсторияРедактиране

На 15 януари 2007 се провежда референдум за отделяне на селото от Община Роман и присъединяване към Община Мездра[1].

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото е на 22 март. Това е първият за годината събор в северозападна България.

Външни препраткиРедактиране