Винена киселина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кат
м форматиране
Ред 3:
Винена киселина е получена за първи път от [[калиев тартарат]], познат в древността като [[винен камък]] (още тригия, тартар), около 800 г. от [[персийци|персийския]] [[алхимия|алхимик]] [[Джабир ибн Хаян]], който е откривател и на други основни химични процеси, използвани и в наши дни. Съвременният процес е открит през [[1769]] г. от [[Швеция|шведския]] химик [[Карл Вилхелм Шееле]]. [[хиралност|Хиралността]] (оптичната изомерия) на винената киселина е открита през 1832 г. от [[Жан Батист Био]], който наблюдавал способността ѝ да завърта равнината на поляризирана светлина. [[Луи Пастьор]] продължава неговите изследвания през [[1847]] г., като проучва формата на [[кристал]]ите на винената киселина и установява, че са асиметрични. Пастьор първи получава чиста проба от L(+)-винена киселина.
 
В България винената киселина за [[кулинария|кулинарни цели]] се продава под подвеждащото търговско наименование '''''лимонтузу''''' (от турски -&nbsp;— '''limon tuzu''', букв. ''лимонена сол'', разбирай "сол„сол с вкус на лимон"лимон“). (За правописа виж бележка <ref group="notes"> В [[Нов правописен речник на българския език]], БАН, 2002, като единствено вярно изписване на думата е посочено ''лимонт'''у'''зу''. В други речници, като Съвременен тълковен речник на българския език, Елпис, 1995, думата е дадена като ''лимонт'''о'''зу''.</ref>) В много случаи самите опаковки мамят потребителите с информация, че предлаганият продукт лимонтузу е [[лимонена киселина]].
 
== Бележки ==