Йордан Йотов: Разлика между версии

| роден-дата=[[2 октомври]] [[1920]]

'''Йордан Николов Йотов''' е участник в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизанска бригада "Чавдар"„Чавдар“]]. Политик, член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].

Йордан Йотов е роден на [[2 октомври]] [[1920]] година в село [[Липница]], Софийско. Става член на [[РМС]] от [[1937]] г. и на [[БКП]] от [[1944]] г. За антифашистка дейност е изключен от гимназията. Арестуван многократно и интерниран.

Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизанска бригада "Чавдар"„Чавдар“]] от [[април]] [[1944]] г. Политкомисар на чета, после и на [[батальон]].

Завършва Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]]. После работи като асистент по марксизъм-ленинизъм. След аспирантура в [[Московски университет|Московския университет]] е научен сътрудникрсътрудник, става и заместник -директор на [[Институт по история на БКП|Института по история на БКП]] ([[1969]]-[[1977]] г.). Йордан Йотов е професор, доктор на историческите науки и [[член-кореспондент]] на [[БАН]].

През [[1984]] г. Йордан Йотов е избран за член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]], а през [[1986]] г. и за [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар на ЦК на БКП]]. Председател е на комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на [[БКП]]. От [[1979]] г. до [[1989]] г. е главен редактор на вестник "„[[Работническо дело]]"“.

Йордан Йотов е носител на Орден "„[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]"“ и Орден "„[[13 века България (орден)|13 века България]]"“.