Атанас Узунов (майор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м {{Друго значение|българския офицер|революционера|Атанас Узунов (революционер)}} |
||
Ред 1:
{{Друго значение|българския офицер|революционера|Атанас Узунов (революционер)}}
{{Биография инфо
| име = Атанас Узунов
Line 14 ⟶ 15:
=== Национално-освободително движение ===
Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]](1875) организирано от [[БРЦК]]. Въстаник в ''Червеноводската чета''. След неуспеха на въстанието емигрира в [[Румъния]].
=== Сръбско-турската война (1876) ===
Line 22 ⟶ 23:
При обявяване на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] се записва в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], сражава се на вр. [[Шипка (връх)|Шипка]], [[Шейновска битка|Шейновската битка]] и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „[[Свети Георги]]“ IV ст. и е повишен в офицерско звание [[прапоршчик]] през [[1878]] г.
След [[Освобождението]] служи в [[Източна Румелия|Източнорумелийската]] милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна [[дружина]], а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска [[Сапьор
=== Сръбско-българската война (1885) ===
По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) е началник на [[Северен отряд|Северния отряд]] и комендант на [[Баба Вида|Видинската крепост]]. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като [[Одрин]] и [[Тутракан]].
В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник. Обсаден във [[Видин]], капитан Узунов е призован от сръбския генерал [[Милойко Лешанин]], герой от Сръбско-турската война (1876), да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на [[14 ноември]] — [[17 ноември]] [[1885]] г. и я принуждава да се оттегли.
| |||