Канцлер на Германия: Разлика между версии

Историята на поста канцлер датира още от времето на [[Свещена Римска империя|Свещенната Римска империя]]. По това време титлата канцлер е използвана в редица немскоговорещи кралства. Съвременното значение на поста канцлер е дадено от [[Ото фон Бисмарк]], който става първияпървият канцлер в рамките на [[Северногермански съюз|Северногерманския съюз]] през 1867 година. По това време поста се нарича на немски Бундесканцлер (''Bundeskanzler''). След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на Германия]] през 1871 година поста се означава като Райхсканцлер (''Reichskanzler''), въпреки че в редица държави извън Германия продължава да се нарича само канцлер. С приемането на Германската конституция през 1949 година, се възвръща и старото име на поста, а именно Бундесканцлер.

По време на различните исторически периоди, ролята на канцлера е различна. ОнОт 1871 до 1918 година, канцлерът отговаря само пред императора[[кайзер]]а. След конституционните промени от 1918 година, на парламента е дадено право да отстранява канцлера от поста му. СпордСпоред конституцията на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] от 1919 година, канцлераканцлерът се назначава директно от [[Президент на Германия|президента]] и отговаря пред парламента. По времето на [[Германска империя (1933-1945)|Нацистка Германия]], след смъртта на президента [[Паул фон Хинденбург]], конституцията не се спазва. От 1949 година конституцията на Германия дава големи правомощия на канцлера, докато ролята на президента е ограничена. В съвременна [[Германия]] ролята на канцлера е [[де факто|''de facto'']] на [[върховен главнокомандващ]].

Най-висшият духовник към императорския дворец в рамките на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] е означаван като канцлер в административни документи. Така например, до края на съществуването на Свещената Римска империя, [[Архиепископ на Майнц|архиепископа на Майнц]] е официално титулуван като германски канцлер, [[Архиепископ на Кьолн|архиепископа на Кьолн]] е титулуван като канцлер на [[Италия]], а [[Архиепископ на Трир|архиепископа на Трир]] като канцлер на [[Бургундия]]. Тези три архиепископа са и [[курфюрст]]и на империята. Още от средновековието, канцлерскияканцлерският пост е носел политическа сила.

В рамките на [[Германска демократична република|Германската демократична република]], която съществува в периода между [[7 октомври]] [[1949]] и [[3 октомври]] [[1990]] година, постът на канцлер не съществува. Еквивалентната позиция е „министър„[[Министър-президент“президент на ГДР|министър-президент]]“ или „председател„[[председател на министерския съвет на ГДР“ГДР]]“.

Главата на правителството на [[северногермански съюз|Северногерманския съюз]], създадено на 1 юли 1867 година, има титтлататитлата Бундесканцлер. ЕдинственияЕдинственият човек заемал този пост е [[Списък на Пруски министър-председатели|министър-председателяпредседателят на Прусия]], [[Ото фон Бисмарк]].

[[Крал на Прусия|Кралят на Прусия]] е коронован за германски императоркайзер във [[Версайски дворец|Версайския дворец]] на 18 януари 1871 година, което променя статута на държавното обединение, но въпреки това СеверногерманскияСеверногерманският съюз продължава да съществува до създаването на конституцията на германската империя, която влиза в сила на 16 април 1871 година. Ото фон Бисмарк остава на поста канцлер до тази дата. През периода между януари и април, Северногерманския съюз е означаван като Германска конфедерация, след като южните държави (без [[Австрия]]) се присъединяват към съюза.

Канцлерът се избира директно от [[крал на Прусия|краля на Прусия]] в неговата роля на президент в рамките на Северногерманския съюз. Ролята на канцлера и неговите правомощия са сходни с тези на наследяващия го пост от 1871 година.

От началото на 1871 година, в рамките на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]], канцлерът е едновременно първи министър на императоракайзера и председател на [[Бундесрат (Германия)|бундесрата]] (горната камара на германския парламент). Канцлерът не е избиран от парламента ([[Райхстаг]]) и не се отчита пред парламента ([[Райхстаг]]). Вместо това, избораизборът на канцлер се прави директно от императоракайзера.

Практически, външните министри на държавите в рамките на съюза, оглавяват своите представители във федералния съвет и по- този начин стоят по-високо от канцлера. Поради тази причина Бисмарк продължава, почти през цялото време на мандата си, да заема длъжността канцлер и външен министър на Прусия, запазвайки реална власт. Тъй като представителите на Берлин контролират 17 гласа в бундесрата, Бисмарк запазва ефективно контрола над парламентарните обсъждания чрез споразумения с по-малките страни.

През 1871 година, обаче, концепцията за федерален канцлер се трансформира в управителна длъжност на новоформираната Германска империя, която включва и южните държави. Дори и с тази стъпка, отново функцията на канцлер е с по-малка власт от оглавяващите правителствата на държавите в съюза. Нито канцлера, нито лидерите на парламентарните представителства използват титлата министър до 1918 година. Постът през тези години се означава като райхсканцлер (имперски канцлер).

В този период, канцлерскияканцлерският пост е с ограничени правомощия. Подобно на [[Министър-председател на Франция|министър-председателя на Франция]], германскиягерманският канцлер по времето на Ваймарската република е не повече от длъжносттодлъжностно лице. Решенията на кабинета се взимат посредством гласувания с мнозинство. Практически повечето правителства от това време разчитат на солидна подкрепа от президента, тъй като е трудно постигането на мнозинство в парламента.

[[Адолф Хитлер]] става канцлер на Германия през 1933 година, точка която историците наричат начало на [[Трети райх|Третия райх]]. След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожарътпожара в сградата на [[райхстаг]]а, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 година“, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години — т.е. канцлера може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента. Постът набира още повече власт през август 1934 година, когато действащият тогава президент [[Паул фон Хинденбург]] умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт“ слива постовете на канцлер и президент в нов пост - — [[фюрер]]. Въпреки, че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер“. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 година, самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер. На 30 април 1945 година, Адолф Хитлер се самоубива и краткотрайно е наследен от [[Йозеф Гьобелс]] съгласно завещанието на Хитлер. След като и Гьобелс извършва самоубийство, властта се поема от гросадмирал [[Карл Дьониц]] в качеството на президент. Дьониц избира консервативния [[Люц Граф Шверин фон Крозиг]] за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно двата поста, в лицето на Карл Дьониц и Люц Граф Шверин фон Крозиг, официално преговарят в капитулацията на Германия през [[Втора световна война|Втората световна война]].

През 1949 година германската конституция дава на канцлера широки права в рамките на правителствената политика. Титлата е променена отново на бундескацлербундесканцлер. Някои наблюдатели означават устройството Германия от този период, като „канцлерска демокрация“. Федералното правителство се състои от канцлер и неговия кабинет от министри.

Канцлерът на германия официално се адресира като "Herr„Herr Bundeskanzler"Bundeskanzler“ (Хер Бундесканцлер) ако е мъж или в случай на жена, както е настоящия канцлер [[Ангела Меркел]] официалния адрес е "Frau„Frau Bundeskanzlerin“ (Фрау Bundeskanzlerin"Бундесканцлерин).