Стефан Аврамов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахнат вандализъм. |
|||
Ред 13:
'''Стефан Николов Аврамов''' е български журналист и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Илинденска организация|Илинденската организация]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=151 Кратка биография на Стефан Аврамов на сайта на ВМРО-БНД]</ref>
==Биография==
[[Файл:8 congres of Ilinden Organisation.jpg|ляво|мини|250п|Бюрото на 8 редовен конгрес на Илинденската организация Стефан Аврамов, [[Никола Киров]], [[Петър Ацев]] (председател) и [[Димитър Попандов]]. ]]
Стефан Аврамов е роден през 1884 година в Чирпан. В Чирпан завършва гимназия и става учител. През 1902 година е назначен за учител във [[Велес|Велешко]], където се присъединява към ВМОРО. През 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], като четник на [[Георги Сугарев]]. След потушаването на въстанието се бори и със [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]]. През юли 1905 година е ранен в сражение при село [[Крапа]], докато е в четата на [[Павел Наумов]]. Секретар на Битолския окръжен конгрес през 1906, а през 1907 година се изтегля в [[България]].
От 1922 година е подпредседател на Народния съюз на запасните офицери и подофицери, а след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година го оглавява. Член е на БКП и сътрудник на [[Военна организация на БКП|Военната ѝ организация]] (1923 - 1925).
Член е на ръководното тяло на Организацията на ветераните от ВМОРО „[[Илинденска организация|Илинден]]“ и публикува десетки статии в списание „[[Илюстрация Илинден]]“. Помолен през 1922 година лично от [[Тодор Александров]], Стефан Аврамов обобщава спомените си от четническата дейност в [[Македония (област)|Македония]]. През 1929 година е публикувана „Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието“, а след това и „Солунското съзаклятие“ (1933), „Героични времена. Романтиката на Македония“ (1934, друго издание в два тома 1941 - 1942), „Българският дух през вековете“ (1944), „Орлите на Бабуна. Легенди и разкази“ (1944). През 1931 подпомага с редакторска дейност публикуването на „[[Македония (албум-алманах)|Алманах Македония]]“.
На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство на Илинденската организация като Стефан Аврамов става неин председател. Умира в 1953 година в София.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 12.</ref>
==Творчество==
| |||