Стефан Аврамов (революционер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Аврамов.

---

Стефан Николов Аврамов е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация.

Стефан Аврамов
български революционер и журналист
Роден	20 юли 1884 година Чирпан, Източна Румелия
Починал	28 септември 1953 година София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Стефан Аврамов в Общомедия

Биография

Бюрото на 8 редовен конгрес на Илинденската организация Стефан Аврамов, Никола Киров, Петър Ацев (председател) и Димитър Попандов

Стефан Аврамов е роден на 20 юли 1884 година в Чирпан в занаятчийско семейство. В Чирпан завършва гимназия и става учител. През 1902 година е назначен за учител във Велешко с посредничеството на Пейо Яворов и Гоце Делчев. Присъединява се към ВМОРО и първоначално изпълнява куриерски задачи. През 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание, като четник на Георги Сугарев. След потушаването на въстанието се бори и със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. През юли 1905 година е ранен в сражение при село Крапа, докато е в четата на Павел Наумов. Секретар на Битолския окръжен конгрес през 1906, а в края на 1907 година се изтегля в България.

От началото на 1908 година след срещи с Димитър Благоев и Георги Кирков започва да развива социалистическото движение в Македония. Същата година става член на БРСДП (т.с.). Няколко години е член на контролната комисия при софийската партийна организация и участва в създаването на секции в софийски квартали. През 1921 година влиза в ръководството на „Илинден“ и публикува десетки статии в списание „Илюстрация Илинден“. От 1922 година е подпредседател на Народния съюз на запасните офицери и подофицери, а след Деветоюнския преврат в 1923 година го оглавява и редактира вестник „Народна защита“. Член е на БКП и сътрудник на Военната ѝ организация (1923 – 1925). На 12 септември 1923 година е арестуван заедно с други видни комунистически активисти. На 15 септември 1924 година, по време на Горноджумайските събития, е направен опит за убийството му от страна на терорист на ВМРО. Повторно е арестуван и съден заради военната организация на БКП, но е освободен. От 1926 година, по решение на БКП, активно участва в политическия живот на лявото крило на македонската емиграция в България. През 1931 година подпомага с редакторска дейност публикуването на Албум-алманах „Македония“.

Между 1940 – 1944 година под ръководството на Крум Кюлявков работи за възстановяването кадрите на Съюза на трудовоборческите писатели. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство на Илинденската организация като Стефан Аврамов става неин председател, и остава такъв до закриването на организацията в края на 1948 година. В същия период заема постове в читалище, комитети и в промишлени предприятия. До 1944 година работи в собствено бюро за машинопис, а след това до 1951 година е директор на дружество за разпространение на печата „Стрела“.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Умира в 1953 година в София.

Творчество

• Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.
• „Солунското съзаклятие“ (1933)
• „Героични времена, Том I“ (1934, 1941)
• „Героични времена, Том II“ (1942)
• „Героични времена, Том III“ (1943, конфискувана)
• „Българският дух през вековете“ (1944)
• „Орлите на Бабуна – легенди и разкази“ (1945)

Галерия

• 

  Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.

• 

  Корица на „Орлите на Бабуна – легенди и разкази“ (1945)

• 

  Корица на „Героични времена“, том II, с автограф на Аврамов