Стефан Аврамов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Аврамов.
Стефан Николов Аврамов е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация.[1]
Стефан Аврамов | |
---|---|
български революционер и журналист | |
Роден | |
Починал | 28 септември 1953 година
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Стефан Аврамов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Стефан Аврамов е роден на 20 юли 1884 година в Чирпан в занаятчийско семейство. В Чирпан завършва гимназия и става учител. През 1902 година е назначен за учител във Велешко с посредничеството на Пейо Яворов и Гоце Делчев. Присъединява се към ВМОРО и първоначално изпълнява куриерски задачи. През 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание, като четник на Георги Сугарев. След потушаването на въстанието се бори и със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. През юли 1905 година е ранен в сражение при село Крапа, докато е в четата на Павел Наумов. Секретар на Битолския окръжен конгрес през 1906, а в края на 1907 година се изтегля в България.
От началото на 1908 година след срещи с Димитър Благоев и Георги Кирков започва да развива социалистическото движение в Македония. Същата година става член на БРСДП (т.с.). Няколко години е член на контролната комисия при софийската партийна организация и участва в създаването на секции в софийски квартали. През 1921 година влиза в ръководството на „Илинден“ и публикува десетки статии в списание „Илюстрация Илинден“. От 1922 година е подпредседател на Народния съюз на запасните офицери и подофицери, а след Деветоюнския преврат в 1923 година го оглавява и редактира вестник „Народна защита“. Член е на БКП и сътрудник на Военната ѝ организация (1923 – 1925).[2] На 12 септември 1923 година е арестуван заедно с други видни комунистически активисти. На 15 септември 1924 година, по време на Горноджумайските събития, е направен опит за убийството му от страна на терорист на ВМРО. Повторно е арестуван и съден заради военната организация на БКП, но е освободен. От 1926 година, по решение на БКП, активно участва в политическия живот на лявото крило на македонската емиграция в България. През 1931 година подпомага с редакторска дейност публикуването на Албум-алманах „Македония“.
Между 1940 – 1944 година под ръководството на Крум Кюлявков работи за възстановяването кадрите на Съюза на трудовоборческите писатели. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство на Илинденската организация като Стефан Аврамов става неин председател, и остава такъв до закриването на организацията в края на 1948 година. В същия период заема постове в читалище, комитети и в промишлени предприятия.[3] До 1944 година работи в собствено бюро за машинопис, а след това до 1951 година е директор на дружество за разпространение на печата „Стрела“.[4]
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.[5]
Умира в 1953 година в София.[4]
ТворчествоРедактиране
- Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.
- „Солунското съзаклятие“ (1933)
- „Героични времена, Том I“ (1934, 1941)
- „Героични времена, Том II“ (1942)[6]
- „Героични времена, Том III“ (1943, конфискувана)
- „Българският дух през вековете“ (1944)
- „Орлите на Бабуна – легенди и разкази“ (1945)
ГалерияРедактиране
Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.
БележкиРедактиране
- ↑ Кратка биография на Стефан Аврамов на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 8.
- ↑ Животоописание на Стефан Николов Аврамов (автобиография, 15 септември 1952 г.) // Посетен на 28.02.2012 г.
- ↑ а б Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 12.
- ↑ Биография и творчество на Стефан Аврамов в „Литературен свят“
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 16.