Лилия Сталева: Разлика между версии

Лилия Сталева е родена през 1916 година в [[Асеновград|Станимака]] в семейството на [[Стоян Сталев (революционер)|Стоян Сталев]], начален [[учител]] в града. След успешно участие в конкурс, през 1928 година бащата започва работа в София и заедно с него се премества семейството му с две деца [[Живко Сталев|Живко]] и Лилия. Съпругата на Стоян Сталев е от рода Кондови от гр. [[Прилеп]] - Македония. Нейните братя са активни участници в борбата на македонците за независимост.

През 1935 Лилия записва и през 1939 година завършва романска филология - френски и [[италиански език]] в [[Софийски университет]]. Нейни преподаватели са изключително ерудирани специалисти - [[Тома Томов]], [[Жорж Ато]], [[Михаил Арнаудов]], [[Александър Балабанов]]. По препоръка на [[професор]]а по италиански език е изпратена като стипендиант за специализация в [[Италия]]. През 1942 година се омъжва за д-р [[Атанас Попов (политик)|Атанас Попов]] - [[философ]], [[Социология|социолог]], асистент на проф. [[Димитър Михалчев]] и депутат в XXV ОНС. През 1944 година деветосептемврийските жестокости и насилие не подминават и това семейство от интелектуалци. Съпругът д-р Атанас Попов е арестуван и осъден от "„[[Народен съд|Народния съд]]"“ на 15 години затвор. През декември 1944 година без никакво основание и обяснения Лилия Сталева е принудена от новата власт за два часа да напустне завинаги собственото семейно жилище и е интернирана в Добруджанските [[Село|села]]. С огромно досие, съставено от незнайно какви документи, е било невъзможно да работи продължително на едно място, макар и да е назначавана с конкурс за това. Работи в [[Софийски университет]], [[БТА]], води сезонни курсове по френски, учителства в гр. [[Копривщица]]. Началото на преводаческата и&#768; дейност е спечелен конкурс за превод на "Около„Около луната"луната“ от [[Жул Верн]] и "Един„Един живот"живот“ от [[Ги дьо Мопасан]]. С това се утвърждава като преводач на хубава френска реч и стил, с богата обща култура и енциклопедични знания. В интервюта в пресата Сталева споделя, че най-голямото и&#768; лично постижение в професионален план са преводите на книги от [[Марсел Пруст]]. <ref>в-к "24 часа" от 22 август 2005 год.</ref>

Поради изключително професионално направените преводи и до днес, почти половин век по-късно, продължава издаването на книги на френските класици в превод от Сталева.<ref>'''Юго''', Виктор, Парижката Света Богородица, Златна колекция ХІХ век, Превод Лилия Сталева, Вестникарска група България, София, 2009</ref>