Лилия Сталева

Лилия-Кера Стоянова Сталева е българска преводачка.

Лилия Стоянова Сталева
литературен преводач на български език
Родена	12 юли 1916 г. Станимака (дн. Асеновград), Царство България
Починала	4 февруари 2006 г. София, България
Учила в	Софийски университет

В продължение на 50 години превежда от френски език 55 произведения на френските класици, с което има изключителен принос за популяризиране на френската художествена литература и за разширяване на културния поглед на българите. Член основател е на Съюза на преводачите в България.

Биография

Лилия Сталева е родена през 1916 г. в Станимака в семейството на Стоян Сталев, начален учител в града. След успешно участие в конкурс, през 1928 г. бащата започва работа в София и заедно с него се премества семейството му с две деца Живко и Лилия. Съпругата на Стоян Сталев е от рода Кондови от гр. Прилеп – Македония. Нейните братя са активни участници в борбата на македонците за независимост.

През 1935 г. Лилия записва и през 1939 г. завършва романска филология — френски и италиански език в Софийския университет. Нейни преподаватели са изключително ерудирани специалисти - Тома Томов, Жорж Ато, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов. По препоръка на професора по италиански език е изпратена като стипендиант за специализация в Италия.

През 1942 г. се омъжва за д-р Атанас Попов - философ, социолог, асистент на проф. Димитър Михалчев и депутат в XXV ОНС. През 1944 г. деветосептемврийските жестокости и насилие не подминават и това семейство от интелектуалци. Съпругът д-р Атанас Попов е арестуван и осъден от „Народния съд“ на 15 години затвор. През декември 1944 г. без никакво основание и обяснения Лилия Сталева е принудена от новата власт за два часа да напусне завинаги собственото семейно жилище и е интернирана в добруджанските села. С огромно досие, съставено от незнайно какви документи, е било невъзможно да работи продължително на едно място, макар и да е назначавана с конкурс за това. Работи в Софийския университет, БТА, води сезонни курсове по френски, учителства в Копривщица.

Началото на преводаческата ѝ дейност е спечелен конкурс за превод на „Около луната“ от Жул Верн и „Един живот“ от Ги дьо Мопасан. С това се утвърждава като преводач на хубава френска реч и стил, с богата обща култура и енциклопедични знания. В интервюта в пресата Сталева споделя, че най-голямото ѝ лично постижение в професионален план са преводите на книги от Марсел Пруст.

Поради изключително професионално направените преводи и до днес, почти половин век по-късно, продължава издаването на книги на френските класици в превод от Сталева.

Семейство

От брака с д-р Атанас Г. Попов са родени две деца – Васил и Анна. Васил Попов (1942-1990) е изключително надарен математик, починал като гостуващ професор във Филаделфия, САЩ, а неговият син е утвърден писател, подписващ произведенията си с псевдонима Алек Попов. Анна е завършила английска филология и работи по преводи и редактиране от английски език.

Отличия

• За активната преводаческа дейност и високото професионално майсторство тя е отличена от френската държава с приза „Кавалер на ордена на изкуствата и литературата“ (Chevalier dans l`Ordre des Arts et des Lettres).
• През 2007 г. за превода на „Сърцето ми разголено“ от Бодлер е удостоена посмъртно с Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, присъждана от Община Пазарджик на български и чужди преводачи за принос в българското преводаческо изкуство за превод на поезия или проза.

Библиография на преводите

• Guy de Maupassant, Boule de suif,
• Guy de Maupassant, Une vie,
• Guy de Maupassant, Journal de voyage,
• Guy de maupassant, Contes,
• Guy de Maupassant, Nouvelles,
• Guy de Maupassant, Ivette,
• Guy de Maupassant, Contes militaires,
• Guy de Maupassant, Horla,
• C.Coolter, Biographie de Maupassant,
• Jules Verne, Autour de la Lune,
• Alphonse Daudet, Tartarin de Trascon,
• Pierre Daninos, Les carnets de Major Tompson,
• Helene Bannerot, Les aventures de l`Atelier Mirette,
• Helene Bannerot, La conjoncture,
• Helene Bannerot, Nouvelles,
• Andre Wurmser, SSSR a coeur ouvert,
• Maurice Druon, Les grandes familles,
• Maurice Druon, La reine etranglee,
• Maurice Druon, La loi des hommes,
• Maurice Druon, La louve francaise,
• Maurice Druon, Le lys et le lion,
• Maurice Druon, Un roi perd la France (avec Jeanette Ouzounova)
• Victor Hugo, Notre Dame de Paris,
• Victor Hugo, Les miserables, vol.I
• Victor Hugo, Les miserables, vol.II
• Victor Hugo, Quatre-vingt-treize,
• Victor Hugo, Les miserables (adaptation et traduction),
• Paul Guimard, La rue du Havre,
• Paul Guimard, Les choses de la vie,
• J.J.Rousseau, Confessions,
• Honore de Balzac, Illusions perdues,
• Honore de Balzac, Une fille d`Eve,
• Charles Baudelaire, Oeuvres esthetiques et critiques,
• Charles Baudelaire, Lettres et journal intime,
• Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, vol I,
• Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, vol.II
• Marcel Proust, Lettres choisies,
• Marcel Proust, Un amour de Swan,
• Romain Rolland, Jean Christophe, vol.I,
• Romain Rolland, Jean Christophe, vol.II
• Blaise Pascal, Pensees,
• J.E.Chabrun, Biographie de Goya,
• Eve Curie, Marie Curie,
• Fables choisie4s de Jean de la Fontaine (traduites en vers)
• Francoise Male-Joris, L`hopital, Disneyland, publies dans la revue Panorama
• Georges Simenon, Jours et nuits, extraits de ses carnets,
• Jaques de Lonet, Sexe et psychisme des hommes celebres,
• Jean-Paul Crespelle, Le Monmartre vivant,
• Voltaire, Lettres philosophiques,
• Voltaire, Traite sur l`intolerence,
• Chateaubriand, Le genie du christianisme,
• Jean-Paul Sartre, Baudelaire,
• Denis de Rougemont, L`avenir est notre affaire,
• Denis de Rougemont, L`Amour et l`Occident,
• Christine Arnothy, Vent Africain.

Източници

• Басат, Е. Преводът — лица и маски. София, Изд. „Райндал“, 2007. ISBN 978-954-92010-1-7.
• Емил Басат, „Лилия Сталева или намереното време“, блог на Емил Басат, 4 октомври 2008

Външни препратки

• Произведения на Лилия Сталева в Моята библиотека