Храносмилане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ast:Dixestión |
м форматиране: 5x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 64:
Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ≈ 1,5. Стомашният сок съдържа [[солна киселина]], натриев хлорид, [[калиев хлорид]], [[магнезиев фосфат|магнезиев]] и [[калциев фосфат]], [[сулфат]], ензимите [[пепсин]], [[химозин]] и [[липаза]], някои белтъчни съединения, малки количества [[млечна киселина]], [[аденозинфосфорна киселина|аденозинфосфорна]] и [[креатинфосфорна киселина]], [[пикочина]], [[пикочна киселина]] и др. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до албумози и пептони. Под влиянието на химозинът белтъкът на [[мляко]]то се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ензимите. Липазата се отделя в малко количество, има слаба активност и разцепва само тези мазнини, които се намират в емулгирано състояние, като например мазнините в млякото.
По време на храносмилане стомашният сок се отделя на две фази
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
Ред 119:
За едно денонощие, от 4 кг. химус, преминаващ от тънкото в дебелото черво, се изхвърлят едва около 130 - 150 гр.
В дебелото черво живеят два вида [[бактерии]] - такива, които разграждат въглехидратите ([[escherichia coli|bacillus coli]]) и такива, които разграждат белтъчините ([[bacillus putrificus]]). Тези бактерии разтварят [[целулоза]]та и с това дават възможност на организма да
===== Екскреторна функция =====
Ред 126:
== Особености при животните ==
=== Безгръбначни животни ===
Мравките притежават подвижен [[език]], по който храната тръгва към храносмилателната система, като бива пречистена от несмилаеми отпадъци, посредством специален орган. В коремчето им има два стомаха
=== Гръбначни животни ===
Ред 139:
Друг вид бозайници са преживните (полигастрични) животни, при които стомахът има повече от една камера. Такива са [[елен]]ите, [[крава|кравите]], [[говедо|говедата]], [[бивол]]ите, [[овца|овцете]], [[коза|козите]], [[камила|камилите]] и [[лама|ламите]]. Говедата, биволите, овцете и козите имат четирикамерен стомах, който се състои от:
* [[Предстомашие]], което включва [[търбух]], [[мрежа (орган)|мрежа]] и [[книжка (орган)|книжка]]. От всички камери търбуха е с най-голяма вместимост. Най-характерно за предстомашието е наличието в него на специфична микрофлора, благодарение на която храната набъбва, омеква и се обработва. Първоначално храната се поема бързо без да се дъвче и се "складира" в предстомашието. Около 30 до 70 минути след приемането на храната, когато животните си почиват, поетата и складирана храна в търбуха се връща обратно в устната кухина на малки порции, и бавно се стрива чрез дъвчене. Този процес се нарича [[преживяне]] и се повтаря многократно. За неговото осъществяване основна роля играе характерната перисталтика на търбуха. Храносмилателните процеси са механични, микробиологични и химични:
** Механично смилане
** Микробиологично смилане
** Химично смилане
* [[Сирищник (анатомия)|Сирищник]], представляващ същинския стомах на животното, в който действат храносмилателните сокове, образувани от стомашните жлези. Той е устроен и функционира както стомаха на непреживните животни.
| |||