Риголето: Разлика между версии

След премиерата на „Риголето“ през 1858 г. в Париж, 65-годишният тогава Джоакино Росини възкликва: „Действително този Верди е гениален композитор.“ Музиката на Верди в тази опера притежава изключителна въздействуваща сила. Всичко в операта е изградено само на музикално-драматични ситуации. Образите на трите главни действуващи лица – Херцога, Риголето и Джилда са обрисувани музикално с изключително майсторство. Музиката предава и най-тънките нюанси на техните преживявания. Музикално-драматургически „Риголето“ е изградена на контрастността, въпреки че не е използуванизползван единен тематичен материал. Има само една тема - „на проклятието“. Тя се появява още във встъплението, а след това и неколкократно в развитието на действието, напомняйки за неизбежността на възмездието. Мелодиката на операта е изключително ботата. Тя е поредица от мелодически перли, чиито характер се определя от настроението или душевното състояние на героя или героите. При ансамбловите номера Верди с майсторство дава на всяка партия съответно музикално настроение.

Херцогът, освен Отело, е един от най-противоречивите образи на Верди. По традиция има две линии в интерпретациата му се следват две линии - — на влюбчив женкар - — за по-леките лирични гласове, напр. [[Бениамино Джили]], [[Алфредо Краус]] и [[Арсений Арсов]]; и на похотливец, алчен за плячка - — за по-драматичните тенори, напр. [[Енрико Карузо]] или [[Лучано Павароти]].

| 1963|| [[Алфредо Краус]]<br>Еторе Бастиани<br>[[Рената Ското]],<br>Иво Винчо|| Джанандреа Гавацени<br>Оркестър и хор Маджио Музика Фиорентино -&nbsp;— Флоренция||