Род (българска граматика): Разлика между версии

Нашите далечни предци са смятали, че всичко в природата има "душа". Това е залегнало в основата на граматическата категория. Според тях всичко в природата е било живо и можело да бъде мъжко или женско. Те са приписвали пол на растенията, на географските обекти, както и на всички предмети и абстрактни понятия. От там се е появила и граматическата категория род. Древните си представяли Земята като родилка, която ражда из своите недра. Затова и съществителното ''земя'' е станало от женски род в европейските езици<ref>Бояджиев, Тодор - Българска лексикология</ref>.

 

Граматическата категория род се проявява и при други части на речта, освен при съществителните имена. За разлика от тях обаче [[Прилагателни имена|прилагателните имена]], [[Местоимение|местоименията]] и [[Числително име|числителните имена]] не притежават свой собствен род. Те се изменят в зависимост от рода на съществителното, което поясняват или заместват. Те имат отделни форми за мъжки, женски и среден род в единствено число и една за множествено число.

По своето значение, по граматическите си особености и по своите синтактични функции, числителните редни напълно приличат на прилагателните имена. Също като тях те се менят по категориите род и число. Формата за женски род единствено число на числителните редни се образува с окончание '''- а''', а формата за среден род единствено число се образува с окончанието '''-о'''. Тези окончания се прибавят към нечленуваната форма за мъжки род единствено число, след като се отстрани от нея наставката '''-и''', например ''първи-първа, първо, втори-втора, второ''. За трите рода в множествено число числителните редни имат обща форма, която се образува с окончание '''-и''', следователно тя съвпада с формата за мъжки род, единствено число, например ''първи (клас), първи (класове)''.

Числителните бройни не се менят по род с малки изключения: ''един, -а, -о''; ''две'' (ж.р. и ср.р.) и ''два'' (м.р.)

==Различни разбирания за понятието РОД в някои езици==