Род (българска граматика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Род.
Родът е една от основните морфологични категории на имената в индоевропейската езикова група. Тя е характерна за всички славянски езици.
ХарактеристикиРедактиране
Родът при съществителните имена е независима и постоянна категория. Всяко от тях има едно от трите граматически значения – мъжки род (м.р.), женски род (ж.р.), среден род (ср.р.) Според тях става основното делене на съществителните имена в съответните 3 групи.
При промяна на формата на граматическото значение (пр. от единствено в множествено число, от неопределена в определена форма) родът на съществителното име не се променя.
Съществителните имена, които имат форма само за множествено число- pluralia tantum, са неутрални към граматическата категория род. Такива са например очила, трици, финанси и др.
Граматическа форма и родРедактиране
Между граматическата форма и граматическия род на съществителните имена в българския език съществува ясна и последователна зависимост. Правилата са валидни, независимо дали съществителните означават хора, животни, растения, предмети или абстрактни понятия. В множествено число обаче съществителните губят характеристиките на граматическия си род. Поради това, че той им е вътрешно присъщ и не се променя, може да бъде определен, когато бъдат приведени в единствено число: книги, компютри, очи, но една книга – ж.р., един компютър – м.р., едно око – ср.р.
Съществителните имена не се менят по род, но много често от едно съществително, което е в мъжки род, се образува съответното в женски чрез добавяне на наставки. Така се образуват нови съществителни – от учител – учителка, от герой – героиня. Също така има съществителни собствени имена, притежаващи повече от един род, който може да бъде определен според контекста – Вики, Мими; и съществителни собствени имена от чужд произход запазват рода, който имат в езика първоизточник Георги – м.р., Женевив – ж.р.
Мъжки родРедактиране
Съществителни имена, които завършват в единствено число на съгласен звук, са предимно от мъжки род – клас, плод, двор, син. Освен тях обаче има и съществителни нарицателни за лица – мъже, завършващи на -а, -я, които също са от мъжки род. При тях 1. представата за естествения им род (пол)/ 2. основното лексикално значение определя граматическия род – баща, войвода, старшина, съдия, кадия, месия. Личните мъжки имена и съществителните нарицателни, означаващи лице от мъжки пол, които завършват на -о, -и, също са от мъжки род. Родствена принадлежност от мъжки пол – чичо, вуйчо, дядо, месеци януари, февруари, декември и т.н.. Собствените имена от чужд произход запазват рода си от езика, от който са заимствани – Георги.
Женски родРедактиране
Съществителни имена, които завършват в единствено число на -а, -я, -ст, -есен, са предимно от женски род – вода, река, воля, чиния, кост, радост, есен, песен. Освен тях има и други съществителни от женски род – любов, нощ, смрад, пролет и др. Личните женски имена, които завършват на -о, -е, -и, също са от женски род.
Среден родРедактиране
Съществителни имена, които завършват в единствено число на -о, -е, са предимно от среден род – село, крило, поле. От среден род са и някои съществителни, които в единствено число завършват на -и, -у, -ю, например – такси, жури, бижу. Те най-често са от чужд произход.
Общ (събирателен) родРедактиране
В съвременния български език се е обособила особена категория съществителни имена, която може да се отнася за жени, мъже и деца. Те са от така наречения общ род. Такива са роднина, пияница, мижитурка. Те са сравнително малко на брой, затова рядко се говори за общ род[1].
Исторически развойРедактиране
В историческия развой на българския език някои съществителни имена са променили своя граматически род.
Съществителното вечер в старобългарския език е било от мъжки род, но в развоя на езика то е преминало в женски. Вечер е запазило старото си значение в словосъчетанието добър вечер. В наречието за време довечера формата за родителен падеж единствено число, след предлога до, също е останала в старото значение за мъжки род. Преминаването на вечер от мъжки към женски род е станало по аналогия на съществителните вечеря и нощ, които са от женски род.
Някои думи проявяват двойственост по отношение на категорията род. Такива са жар, кал, пот, прах. В старобългарския език те са били от мъжки род. В съвременния български език обаче те проявяват двойственост – явяват се и от мъжки, и от женски род.
Семантични основанияРедактиране
Семантичният признак, който е в основата на категорията род, според езикознанието, най-вероятно е естественият пол на живите същества.
В съвременния български език изискването за съответствие между граматически род и естествен пол е валидно само за названия на лица и някои най-тясно свързани с човека животни. При това правилото е валидно само в определени случаи. В останалите родът зависи преди всичко от окончанието.
Ако се яви противоречие между родовото окончание и естествения пол, но само при хората, тогава при определянето на граматическия род определящ е полът. Това засяга малък брой съществителни имена.
Митологични основанияРедактиране
Далечните предци са смятали, че всичко в природата има „душа“. Това е залегнало в основата на граматическата категория. Според тях всичко в природата е било живо и можело да бъде мъжко или женско. Те са приписвали пол на растенията, на географските обекти, както и на всички предмети и абстрактни понятия. От там се е появила и граматическата категория род. Древните си представяли Земята като родилка, която ражда из своите недра. Затова и съществителното земя е станало от женски род в европейските езици[2].
Род при други именаРедактиране
Граматическата категория род се проявява и при други части на речта, освен при съществителните имена. За разлика от тях обаче прилагателните имена, местоименията и числителните имена не притежават свой собствен род. Те се изменят в зависимост от рода на съществителното, което поясняват или заместват. Те имат отделни форми за мъжки, женски и среден род в единствено число и една за множествено число.
Прилагателни именаРедактиране
Прилагателните имена, за разлика от съществителните, нямат свой собствен род. Те се менят спрямо съществителното, което определят, за да се съгласуват с него. Най-добре родът на съществителните имена проличава от родовата форма на определящите ги прилагателни – добър баща, красиво момиче[3].
Граматическият род на прилагателното име зависи от рода на съществителното, чието определение е. Всяко прилагателно в единствено число има отделни форми за мъжки, женски и среден род.
Основната форма на прилагателното име е нечленуваната му форма за мъжки род, единствено число. В повечето случаи тя завършва на съгласен звук, например бял, висок, голям. Тази форма се нарича още проста или неразширена.
Други прилагателни имена имат основна форма, която завършва на -и (разширена), например горски, вражи.
Формата за женски род на прилагателните имена се образува от простата форма за мъжки род, като към нея се прибави окончание -а или -я. Ако прилагателното име има само разширена форма, окончанието за женски род се прибавя след като се отстрани разширението -и, например горски – горска, български – българска.
Форма за среден род на прилагателните имена се образува от основната форма чрез прибавяне на окончание -о, -е, например бял – бяло, български – българско.
МестоименияРедактиране
Местоименията притежават граматическата категория род. Изключение правят личните местоимения в 1 и 2 лице.
Числителни именаРедактиране
По своето значение, по граматическите си особености и по своите синтактични функции, числителните редни напълно приличат на прилагателните имена. Също като тях те се менят по категориите род и число. Формата за женски род единствено число на числителните редни се образува с окончание - а, а формата за среден род единствено число се образува с окончанието -о. Тези окончания се прибавят към нечленуваната форма за мъжки род единствено число, след като се отстрани от нея наставката -и, например първи-първа, първо, втори-втора, второ. За трите рода в множествено число числителните редни имат обща форма, която се образува с окончание -и, следователно тя съвпада с формата за мъжки род, единствено число, например първи (клас), първи (класове).
Числителните бройни не се менят по род с малки изключения: един, -а, -о; две (ж.р. и ср.р.) и два (м.р.)
ИзточнициРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Полът в езика – дискусия с участието на проф. д-р Миглена Николчина, доц. д-р Рени Йотова, доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, организирана от Гьоте-институт България на 21 март 2017 г.