Отваря главното меню

Род (българска граматика)

ХарактеристикиРедактиране

Родът при съществителните имена е независима и постоянна категория. Всяко от тях има едно от трите граматически значения – мъжки род (м.р.), женски род (ж.р.), среден род (ср.р.) Според тях става основното делене на съществителните имена в съответните 3 групи.

При промяна на формата на граматическото значение (пр. от единствено в множествено число, от неопределена в определена форма) родът на съществителното име не се променя.

Съществителните имена, които имат форма само за множествено число- pluralia tantum, са неутрални към граматическата категория род. Такива са например очила, трици, финанси и др.

Граматическа форма и родРедактиране

Между граматическата форма и граматическия род на съществителните имена в българския език съществува ясна и последователна зависимост. Правилата са валидни, независимо дали съществителните означават хора, животни, растения, предмети или абстрактни понятия. В множествено число обаче съществителните губят характеристиките на граматическия си род. Поради това, че той им е вътрешно присъщ и не се променя, може да бъде определен, когато бъдат приведени в единствено число: книги, компютри, очи, но една книга – ж.р., един компютър – м.р., едно око – ср.р.

Съществителните имена не се менят по род, но много често от едно съществително, което е в мъжки род, се образува съответното в женски чрез добавяне на наставки. Така се образуват нови съществителни – от учител – учителка, от герой – героиня. Също така има съществителни собствени имена, притежаващи повече от един род, който може да бъде определен според контекста – Вики, Мими; и съществителни собствени имена от чужд произход запазват рода, който имат в езика първоизточник Георги – м.р., Женевив – ж.р.

Мъжки родРедактиране

Съществителни имена, които завършват в единствено число на съгласен звук, са предимно от мъжки род – клас, плод, двор, син. Освен тях обаче има и съществителни нарицателни за лица – мъже, завършващи на -а, -я, които също са от мъжки род. При тях 1. представата за естествения им род (пол)/ 2. основното лексикално значение определя граматическия род – баща, войвода, старшина, съдия, кадия, месия. Личните мъжки имена и съществителните нарицателни, означаващи лице от мъжки пол, които завършват на -о, -и, също са от мъжки род. Родствена принадлежност от мъжки пол – чичо, вуйчо, дядо, месеци януари, февруари, декември и т.н.. Собствените имена от чужд произход запазват рода си от езика, от който са заимствани – Георги.

Женски родРедактиране

Съществителни имена, които завършват в единствено число на -а, -я, -ст, -есен, са предимно от женски род – вода, река, воля, чиния, кост, радост, есен, песен. Освен тях има и други съществителни от женски род – любов, нощ, смрад и др. Личните женски имена, които завършват на -о, -е, -и, също са от женски род.

Среден родРедактиране

Съществителни имена, които завършват в единствено число на -о, -е, са предимно от среден род – село, крило, поле. От среден род са и някои съществителни, които в единствено число завършват на -и, -у, -ю, например – такси, жури, бижу. Те най-често са от чужд произход.

Общ (събирателен) родРедактиране

В съвременния български език се е обособила особена категория съществителни имена, която може да се отнася за жени, мъже и деца. Те са от така наречения общ род. Такива са роднина, пияница, мижитурка. Те са сравнително малко на брой, затова рядко се говори за общ род[1].

Исторически развойРедактиране

В историческия развой на българския език някои съществителни имена са променили своя граматически род.

Съществителното вечер в старобългарския език е било от мъжки род, но в развоя на езика то е преминало в женски. Вечер е запазило старото си значение в словосъчетанието добър вечер. В наречието за време довечера формата за родителен падеж единствено число, след предлога до, също е останала в старото значение за мъжки род. Преминаването на вечер от мъжки към женски род е станало по аналогия на съществителните вечеря и нощ, които са от женски род.

Някои думи проявяват двойственост по отношение на категорията род. Такива са жар, кал, пот, прах. В старобългарския език те са били от мъжки род. В съвременния български език обаче те проявяват двойственост – явяват се и от мъжки, и от женски род.

Семантични основанияРедактиране

Семантичният признак, който е в основата на категорията род, според езикознанието, най-вероятно е естественият пол на живите същества.

В съвременния български език изискването за съответствие между граматически род и естествен пол е валидно само за названия на лица и някои най-тясно свързани с човека животни. При това правилото е валидно само в определени случаи. В останалите родът зависи преди всичко от окончанието.

Ако се яви противоречие между родовото окончание и естествения пол, но само при хората, тогава при определянето на граматическия род определящ е полът. Това засяга малък брой съществителни имена.

Митологични основанияРедактиране

Далечните предци са смятали, че всичко в природата има „душа“. Това е залегнало в основата на граматическата категория. Според тях всичко в природата е било живо и можело да бъде мъжко или женско. Те са приписвали пол на растенията, на географските обекти, както и на всички предмети и абстрактни понятия. От там се е появила и граматическата категория род. Древните си представяли Земята като родилка, която ражда из своите недра. Затова и съществителното земя е станало от женски род в европейските езици[2].

Род при други именаРедактиране

Граматическата категория род се проявява и при други части на речта, освен при съществителните имена. За разлика от тях обаче прилагателните имена, местоименията и числителните имена не притежават свой собствен род. Те се изменят в зависимост от рода на съществителното, което поясняват или заместват. Те имат отделни форми за мъжки, женски и среден род в единствено число и една за множествено число.

Прилагателни именаРедактиране

Прилагателните имена, за разлика от съществителните, нямат свой собствен род. Те се менят спрямо съществителното, което определят, за да се съгласуват с него. Най-добре родът на съществителните имена проличава от родовата форма на определящите ги прилагателни – добър баща, красиво момиче[3].

Граматическият род на прилагателното име зависи от рода на съществителното, чието определение е. Всяко прилагателно в единствено число има отделни форми за мъжки, женски и среден род.

Основната форма на прилагателното име е нечленуваната му форма за мъжки род, единствено число. В повечето случаи тя завършва на съгласен звук, например бял, висок, голям. Тази форма се нарича още проста или неразширена.

Други прилагателни имена имат основна форма, която завършва на (разширена), например горски, вражи.

Формата за женски род на прилагателните имена се образува от простата форма за мъжки род, като към нея се прибави окончание или . Ако прилагателното име има само разширена форма, окончанието за женски род се прибавя след като се отстрани разширението , например горски – горска, български – българска.

Форма за среден род на прилагателните имена се образува от основната форма чрез прибавяне на окончание -о, -е, например бял – бяло, български – българско.

МестоименияРедактиране

Местоименията притежават граматическата категория род. Изключение правят личните местоимения в 1 и 2 лице.

Числителни именаРедактиране

По своето значение, по граматическите си особености и по своите синтактични функции, числителните редни напълно приличат на прилагателните имена. Също като тях те се менят по категориите род и число. Формата за женски род единствено число на числителните редни се образува с окончание - а, а формата за среден род единствено число се образува с окончанието . Тези окончания се прибавят към нечленуваната форма за мъжки род единствено число, след като се отстрани от нея наставката , например първи-първа, първо, втори-втора, второ. За трите рода в множествено число числителните редни имат обща форма, която се образува с окончание , следователно тя съвпада с формата за мъжки род, единствено число, например първи (клас), първи (класове).

Числителните бройни не се менят по род с малки изключения: един, -а, -о; две (ж.р. и ср.р.) и два (м.р.)

ИзточнициРедактиране

  1. Андрейчин, А.; Попов, К.; Стоянов, Ст. – Граматика на българския език
  2. Бояджиев, Тодор – Българска лексикология
  3. Динеков, Петър – Българска граматика

Външни препраткиРедактиране