Род (българска граматика)

Вижте пояснителната страница за други значения на Род.

Родът е една от основните морфологични категории на имената в индоевропейското езиково семейство. Характерен е за всички славянски езици. В българския език всяко име и повечето местоимения имат род: мъжки, женски или среден. Измежду съществителните нямат род единствено онези, които притежават форми само за множествено число: очила, въглища, клещи, трици, финанси и др. Родът на съществителните имена не се променя. Останалите имена и повечето местоимения се менят по род (и число), за да се съгласуват със съществителното, което поясняват.

Граматическа форма и род редактиране

Между граматическата форма и рода на съществителните имена в българския език съществува ясна и последователна зависимост. Правилата са валидни, независимо какво означават съществителните: хора, животни, растения, предмети или абстрактни понятия. В множествено число съществителните имена губят характеристиките на граматическия си род. Затова родът на съществително име се определя от формата му в единствено число.

Пример: Думите кораби, книги, очи завършват все на , но са от различни родове:

един кораб – мъжки род;
една книга – женски род;
едно око – среден род.

Съществителните имена не се менят по род, но много често от съществително в мъжки род се образува съществително в женски род с помощта на наставка:

учителучителка;
лекарлекарка;
геройгероиня;
монахмонахиня.

Родът на малък брой съществителни имена (собствени и нарицателни) зависи от контекста:

Женя (умалително от Евгений и Евгения);
роднина, хаймана, балама, маскара, мижитурка и др.[1]

Собствени имена от чужд произход запазват рода, който имат в езика първоизточник:

Георги – м.р.;
Мариам – ж.р.

Мъжки род редактиране

Съществителни, които в единствено число завършват на съгласен звук, са предимно от мъжки род:

клас, плод, двор, син.

Малък брой съществителни нарицателни от мъжки род завършват на гласна:

на а: баща, войвода, старшина;
на я: съдия, кадия, месия;
с наставките -джи- / -чи- и окончанието : бояджия, ловджия, занаятчия и др.;
на о: чичо, вуйчо, дядо, калеко, лелинчо, батко;
на е: бате;
на други гласни (думи от чужд произход): гуру.

От мъжки род са имената на месеците:

януари, февруари, март, април, ... , декември.

Собствените имена на -ий са от мъжки род (те са от чужд произход):

Паисий, Софроний.

Те запазват рода си и тогава, когато крайният звук й отпадне:

Евгений, Евгени.

Женски род редактиране

Съществителните имена, които в единствено число имат окончание -а/-я, са предимно от женски род:

вода, река, жена, сърна, роса, планина, трева, гора;
воля, леля, земя; химия, история, линия, философия.

Около 2500 съществителни нарицателни имена са образувани с наставките -ост/-ест; те са от женски род, въпреки че завършват на съгласна в единствено число:[2]

радост, новост, младост;
свежест, тежест, болест.

От женски род са и някои думи, които в ед.ч. завършват на -ост/-ест, но този завършек не е наставка:

кост; вест, повест, прелест.

Когато завършекът -ост/-ест не е наставка, думата може да е от мъжки род:

гост, лост, мост, пост;
арест, жест, протест.

Още около 150 съществителни от женски род завършват в ед.ч. на съгласна (но не на -ост/-ест):[2]

любов, нощ, свещ, пролет, вечер и др.

Среден род редактиране

Съществителни имена, които завършват в единствено число на или , са предимно от среден род:

село, крило, чудо, ято;
поле, море, куче, дете.

От среден род са и някои съществителни от чужд произход, които в ед.ч. завършват на друга гласна:

таксѝ, жури, бижу, интервю, имамбаялдъ.

Исторически развой редактиране

В историческия развой на българския език някои съществителни имена са променили своя граматически род.

Съществителното вечер в старобългарския език е било от мъжки род, но в развоя на езика то е преминало в женски род. Остатък от старото състояние е поздравът Добър вечер.

Съществителните жар, кал, пот, прах и др. до края на XIX век са били от мъжки род, но през XX век родът им започва да се колебае: някои носители на българския език схващат рода на тези съществителни като мъжки, други – като женски.

Произход на категорията род редактиране

Според езикознанието семантичният признак, който е в основата на граматическата категория род, най-вероятно е естественият пол на живите същества. Древните хора са смятали, че всичко в природата има душа и може да бъде мъжко или женско. Приписвали са пол на растенията, на географските обекти, на всички предмети и абстрактни понятия. Вероятно оттам е възникнала граматическата категория род. Например земята е била възприемана като майка, която ражда из своите недра, затова съществителното земя е от женски род в европейските езици.[2][3]

В съвременния български език изискването за съответствие между граматически род и естествен пол важи само за названия на лица и някои най-тясно свързани с човека животни, и то само в определени случаи. В останалите случаи родът зависи преди всичко от окончанието. Единствено при названията на хора, ако родовото окончание противоречи на пола, тогава определящ за граматическия род е полът на лицето. Това засяга малък брой съществителни имена:

войвода, старшина и др.

Род при други имена редактиране

Граматическата категория род се проявява и при други части на речта, освен при съществителните имена. Прилагателните имена, местоименията и числителните имена не притежават собствен граматически род, а се изменят в зависимост от рода (и числото) на съществителното име, което поясняват или заместват. Ето защо те притежават три отделни форми в единствено число – по една за мъжки, женски и среден род; имат и една форма за множествено число, обща за трите рода.

Прилагателни имена редактиране

Прилагателните имена, за разлика от съществителните, нямат свой собствен род.
Те се менят спрямо съществителното, което определят, за да се съгласуват с него:[4]

добър играч, добра постъпка, добро дете, добри дела.

Граматическият род на прилагателното име зависи от рода на съществителното, което определя.
Всяко прилагателно в единствено число има отделни форми за мъжки, женски и среден род.

Основната форма на прилагателното име е нечленуваната му форма за мъжки род, единствено число.
В повечето случаи тя завършва на съгласен звук:

бял, велик, мил.

Тази форма се нарича още проста или неразширена.
Съществува и разширена форма, завършваща на :

Бели Осъм, Петър Велики, мили приятелю.

Малък брой прилагателни имена имат основна форма на :

горски, морски, български, английски, френски и др.;
вражи, вълчи, овчи и др.

Формите за женски род на прилагателните имена се образуват с окончанията -а/-я,
а за среден род – с окончанията -(ь)о/-е. Окончанието за множествено число е .

Примери:

бялбяла, бяло, бели;
великвелика, велико, велики;
синсиня, синьо, сини;
овчиовча, овче, овчи.

Когато прилагателното име завършва на в м.р. ед.ч., първо се отстранява окончанието :

горскигорска, горско, горски;
българскибългарска, българско, български.

Малка група прилагателни имена (предимно от турски произход) са неизменяеми: серт, сербез и др.

Местоимения редактиране

Повечето местоимения притежават граматическите категории род и число:

мой, моя, мое, мои;
какъв, каква, какво, какви;
някой, някоя, някое, някои;
той, тя, то, те.

Личните местоимения в първо и второ лице ед.ч. и мн.ч. нямат род;
нямат род и личните местоимения в трето лице мн.ч.:

аз, ти, ние, вие, те;
ме, те, ни, ви, ги;
ми, ти, ни, ви, им.

Нямат род и кратките форми на притежателните местоимения:

ми, ти, им и т.н.

(тези за 3 л. ед.ч. показват рода на притежателя, а не рода на притежавания предмет).

Числителни имена редактиране

По своето значение, по граматическите си особености и по своите синтактични функции
числителните редни напълно приличат на прилагателните имена. Също като тях се менят по род и число.
Формата за ж.р. ед.ч. на числителните редни се образува с окончанието , а формата за ср.р. ед.ч. – с .
Окончанието за множествено число е . Тези окончания се прибавят към нечленуваната форма за м.р. ед.ч.,
след като от нея се отстрани окончанието (ако тя има такова окончание):

третитрета, трето, трети;
седмиседма, седмо, седми;
стотенстотна, стотно, стотни.

Числителните бройни (три, пет, сто и т.н.) не се менят по род.

Изключения:

един, една, едно, едни;
два (м.р.), две (ж.р. и ср.р.).

Източници редактиране

  1. Ванина Сумрова, Твоят роднина е голям хаймана, а пък тяхната роднина – страшна хайта, 2.VI.2023.
  2. а б в Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 55 – 59.
  3. Тодор Бояджиев, Българска лексикология.
  4. Петър Динеков, Българска граматика.