Лютица: Разлика между версии

4076 bytes added ,  преди 10 години
редакция без резюме
(Премахната редакция 3859717 на 83.222.177.146 (б.))
No edit summary
Доскоро малко известна, крепостта Лютица днес привлича все повече туристи, благодарение на проведените от археолозите разкопки. Екипът на доц.д-р Бони Петрунова разкрива през годините 2002-2011 непристъпният град, който в труден момент е приютил дори войската на цар Калоян.
'''Лютица''' е най-голямата сравнително запазена крепост в [[Родопи]]те. Тя е разположена в близост до [[Ивайловград]], в най-източните части на планината и се намира в местност, покрита с вековни [[дъб]]ови и [[бук]]ови гори. Крепостта Лютица се намира на върха на единствения по-висок връх в околността. От стените на Лютица на места е останало ограждение с височина 8 [[метър|метра]]. Площта на оградената територия е около 15 [[декар]]а. Впечатляващ е фактът, че като строителен материал е използван бял [[мрамор]], поради което някои съвременни археолози и историци ([[Божидар Димитров]]) го наричат „Мраморният град“.
Крепостта Лютица се намира в Източните Родопи, на 6 км югозападно от Ивайловград. Най-близо до нея, в планината е изоставеното днес село Рогозово. Великолепно съхранена, тя доминира над околния терен и при ясно време оттам се открива гледка към Димотика и Одрин. Лютица не е просто укрепление. В заградената от крепостните стени площ от 26 дка се е помещавал цял град, който при нужда е можел да скрие от нашественици населението на околните селища. Стените с дължина над 600 м са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 м. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена. Входът е само един, фланкиран от две правоъгълни кули, разположени с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, ето защо в медийното пространство този великолепен паметник стана известен като "Мраморният град".
 
Исторически сведения
Кулите, разположени по периферията на ограждението, от вътрешната страна на стените имат кръгла и правоъгълна форма. От [[8 век|8]] до [[10 век]] Лютица е била основен църковен център в областта. Църквата, която някога е била разположена в средата на оградения двор, е била разрушена напълно и от нея не са останали останки дори от основите. Поради високото си разположение крепостта предлага много добра видимост. В ясно време е било възможно да се наблюдават дори гр. [[Одрин]] и пътищата край р. [[Марица]], което показва голямото му стратегическо значение в този регион. През късното [[Средновековие]] Лютица е била център на [[Митрополия]]та.
Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на ІХ в., когато границата с Византия е минавала приблизително по същите места. Лютица достига своя разцвет в ХІІІ-ХІV в. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
 
Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. В един от изворите е описана обсадата на Димотика от цар Калоян през 1207 г. Според Никита Акрополит слад като отстъпил назад, Калоян поел по долината на Арда. Съвременникът и участник в събитията-рицарят Жофроа дьо Вилардуен е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си "в една подвластна нему крепост". Някои историци са на мнение, че това е крепостта при село Рогозово.
Лютица е една от най-добре запазените крепости в България, но на места стената се нуждае от спешна консервация, за да се предотврати срутването ѝ. Наскоро пътят до крепостта бе почистен и достъпът на туристи е улеснен.
Археологически проучвания
 
До момента археолозите са разкрили две църкви, по-ранната от които е епископска базилика, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са разположени некрополи от различни епохи. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха до ХVІІ в. Крепостните стени са издигнати през ІV в. В ІХ в. Лютица става епископски център, който се споменава многократно в изворите. По-ранната църква е трикорабна, богато украсена със стенописи и с пластично оформени пана от мрамор. По-късната е малка, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Била е увенчана с кръст, който археолозите откриват сред руините. Проучването показва, че водният резервоар е изсечен в скалата още през късната бронзова епоха, а през средновековието е използван последователно като водохранилище, жилище и яма за отпадъци.
Находките-керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли и др, също показват, че хълмът е бил обитаван от І хил.пр.Хр. до ХVІІ в. През средновековието кулата на владетеля се е издигала във вътрешността, близо до крепостната стена. Тя е била на три етажа и е свързана с външната крепостна стена. От прозорец владетелят на твърдината е можел да наблюдава прииждащите врагове. Близо до нея са открити латински имитации на византийски монети, с които кръстоносците са се разплащали с местното население. Това показва, че там латинските рицари са се опитвали да атакуват крепостта.
== Външни препратки ==
 
3

редакции