Рояк (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
Рояк отстои (по права линия) на 5 км североизточно от Дългопол, на 12 км югозападно от Провадия, на 45 км западно-югозападно от Варна и на 33 км източно от София. По шосе (от център до център) разстоянието до Дългопол е 8,4 км, до Сава – 7,4 км, до Провадия – 13,6 км, до Чайка – 4,7 км, до Комарево – 5,7 км, до Варна (през Провадия) – 60 км, до София (през Провадия) – около 434 км, до София (през Айтос и Казанлък) – км..
== История ==Първото известно име на селото е Птичи
което е буквален превод от български език. Произлиза от “kuş” –
След Освобождението името на селото се изписва Куш-тепе (1880, 1900, 1905,
През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за с. Куш-тепе названието „Птичи върх”, като пояснява:
Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на
Възрастни хора разказват, че селото е основано преди три столетия (около 1700 г.?). Първите обитатели за изселници от съседното село Чайляк
След Кримската война (1853–1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на судански род, за родоначалник на който се смята някоя си Джемиле. За нея се разказва предание
Първият българин жител на селото е Димитър от град Чорлу (на стотина км западно от Истанбул). Той се заселва в края на ХІХ век. След него идва семейството на Петър – майстор колар от Добрич.
Разказ за Вълчо, отгледан от Гюлсюм. Нападение на националисти от Ново село над мюсюлманите от Куш тепе.
Рояк
След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).<sup>37</sup>
През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2–3 български домакинства.
Line 35 ⟶ 34:
<!-- == Религии == -->
През Османската епоха в центъра на селото е построена
<!-- == Обществени институции ==
Line 53 ⟶ 52:
Фикри Юмер – заслужил треньор по борба, журналист и писател. Живее в Разград
Петко Александров. Момичето от Птичи връх. Н. д., 2.ІІІ.1983.
Осман Мутлу (9.І.1945, Рояк, Провадийско). Завършва гимназия в Айтос. Изселва се в Турция през 1969 и се установява в Истанбул. Работи като ел. техник. Има двама синове ел. инженери, а единият от тях и финанси. Работят като директори на фабрики.
Налян Исмаил, Тунджер Фаик, Танжу Билгин, Баки Хаккъ (учител), Хуршит Мехмед, Мехмед Тахсин, Али Лятифов, Джафер Салих, Бербер Салих.
Line 59 ⟶ 58:
<!-- == Литература == -->
Моля авторите създали текста да добавят източниците по номерата на бележките по-горе. И.Я
== Други ==
|