Рояк (село)

село в община Дългопол, обл. Варна

Рояк е село в Североизточна България. То се намира в община Дългопол, Варненска област.

Рояк
България
43.0856° с. ш. 27.3825° и. д.
Рояк
Област Варна
43.0856° с. ш. 27.3825° и. д.
Рояк
Общи данни
Население273 души[1] (15 март 2024 г.)
14,8 души/km²
Землище18,472 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код9252
Тел. код0517
МПС кодВ
ЕКАТТЕ63135
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Рояк
Мехмед Кодран
(СДС)

1

География

редактиране

Село Рояк се намира в северната част на общ. Дългопол, Варненска област, Североизточен район на страната. Граничи с Дългопол и със селата Китен, Блъсково, Комарево и Чайка. Землище – 18 472 дка.

Рояк отстои (по права линия) на 5 км североизточно от Дългопол, на 12 км югозападно от Провадия, на 45 км западно-югозападно от Варна и на 330 км източно от София.

Птиците почиват в Рояк на път за топлите страни.

Първото известно име на селото е Птичи връх. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайка. По Османско време се е наричало Куш тепе (1873, 1878), което е и букваленият му превод от турски език. Произлиза от „kuş“ – птица5 и „tepe“ – връх, хълм.

След Освобождението името на селото се изписва Куш-тепе (1880, 1900, 1905, 1910, 1930), Куш-Тепе (1887, 1892, 1894).

През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за с. Куш-тепе названието „Птичи върх“, като пояснява: ”Превод“. Комисия 1931 получава предложение старото българско име на Куш-тепе да бъде възстановено. Разглеждат се два варианта – Птиче връх и Птичи връх и е утвърден вторият.

Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на Рояк, название звучащо близко до старите му имена. Димитър Златарски споделя, че селото е било малко и бързо се е наРОИло. От там е дошло и името Рояк. Според В. Миков и П. Делирадев, в случая Рояк означава „червено-жълт“ (от цвета на залязващото слънце или от есенните багри по растителността).

След Кримската война (1853 – 1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на Судански род, за родоначалник на който се смята жена на име Джемиле. За нея се разказва предание, според което като дете Джемиле е отвлечена и продадена като робиня в Провадия. Тя се жени за Дауд от Куш тепе.

Друга версия за първия жител на селото е преселник на име Димитър от град Чорлу (на стотина км западно от Истанбул). Той се заселва в края на ХІХ век. След него идва семейството на Петър – майстор колар от Добрич.

Разказ за Вълчо, отгледан от Гюлсюм. Нападение на националисти от Ново село над мюсюлманите от Куш тепе.

След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).

През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2 – 3 български домакинства.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934895
1946762
1956760
1965695
1975587
1985510
1992430
2001325
2011272
2021315

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 272 100.00
Българи 3 ?
Турци 268 98.52
Цигани
Други ? ?
Не се самоопределят
Неотговорили

През Османската епоха в центъра на селото е построена джамия. С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. тя е обявена за паметник на културата от местно значение.

Рояк е чисто мюсюлманско село. В началото на миналия век са живели и християни, но са се изселили. Малкото на брой деца учат в Дългопол и Провадия.

Обществени институции

редактиране

Първото читалище в селото се казва „Гайрет“ (Търпение). Първи председател е Фикри Хюсеинов. Помещава се в неговата къща. Около 1935 г. той се изселва в Турция. Има издадена стихосбирка в южната ни съседка. Синът му Айтач е ядрен физик, завършил в Кембридж, Великобритания. Днес е пенсионер, живее в Анкара.

С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. къщите на Исмаил Ахмедов, Атче Сахирова, Ибрям Хасанов, Шакир Мустафов, Кадир Рушидов, Исмаил Мехмедов и Мустафа Хакиев са обявени за паметници на културата от местно значение.

Личности

редактиране
  • Доц. д-р Мустафа Асан Мустафа - преподавател по компютърни науки в Университета в Манчестър
  • Суави Басри Хаджи (1956, Рояк). Депутат от ДПС.
  • Д-р Рийза Мустафа (? Рояк). Хирург. До 1989 г.работи в Провадия, а след това се изселва в Турция.
  • Доц. Исмаил Ахмед Гердемели
  • Юмер Фикриев – заслужил треньор по борба, журналист и писател. Живее в Разград[5]
  • Петко Александров. Момичето от Птичи връх. Н. д., 2.ІІІ.1983.

Източници

редактиране