Отваря главното меню

Рояк е село в Североизточна България. То се намира в община Дългопол, Варненска област.

Рояк
Общи данни
Население 254 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,472 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 9252
Тел. код 0517
МПС код В
ЕКАТТЕ 63135
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГН)
Кметство
   - кмет
Рояк
Мехмед Кодран
(СДС)

ГеографияРедактиране

Село Рояк се намира в северната част на общ. Дългопол, Варненска област, Североизточен район на страната. Граничи с Дългопол и със селата Китен, Блъсково, Комарево и Чайка. Землище – 18 472 дка.

Рояк отстои (по права линия) на 5 км североизточно от Дългопол, на 12 км югозападно от Провадия, на 45 км западно-югозападно от Варна и на 330 км източно от София.

Птиците почиват в Рояк на път за топлите страни.

ИсторияРедактиране

Първото известно име на селото е Птичи връх. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайлък (Чайка). Турците му казват Куш тепе (1873, 1878), което е буквален превод от български език. Произлиза от „kuş“ – птица5 и „tepe“ – връх, хълм; гребен (на птици).

След Освобождението името на селото се изписва Куш-тепе (1880, 1900, 1905, 1910, 1930), Куш-Тепе (1887, 1892, 1894).

През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за с. Куш-тепе названието „Птичи върх“, като пояснява: ”Превод“. Комисия 1931 получава предложение старото българско име на Куш-тепе да бъде възстановено. Разглеждат се два варианта – Птиче връх и Птичи връх и е утвърден вторият.

Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на Рояк, название звучащо близко до старите му имена. Димитър Златарски споделя, че селото е било малко и бързо се е наРОИло. От там е дошло и името Рояк. Според В. Миков и П. Делирадев, в случая Рояк означава „червено-жълт“ (от цвета на залязващото слънце или от есенните багри по растителността). Друго значение на „рояк“ е ято птици.

Възрастни хора разказват, че селото е основано преди три столетия (около 1700 г.?). Първите обитатели за изселници от съседното село Чайляк. След Кримската война (1853 – 1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на судански род, за родоначалник на който се смята някоя си Джемиле. За нея се разказва предание, според което като дете Джемиле е отвлечена и продадена като робиня в Провадия. Тя се жени за някой си Дауд от Куш тепе. Пред имената на децата им се поставя думата Арап – Арап Кадир, Арап Адем и др.

Първият българин жител на селото е Димитър от град Чорлу (на стотина км западно от Истанбул). Той се заселва в края на ХІХ век. След него идва семейството на Петър – майстор колар от Добрич.

Разказ за Вълчо, отгледан от Гюлсюм. Нападение на националисти от Ново село над мюсюлманите от Куш тепе.

След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).

През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2 – 3 български домакинства.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 895
 
1946 762
1956 760
1965 695
1975 587
1985 510
1992 430
2001 325
2011 272

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 272 100.00
Българи 3 ?
Турци 268 98.52
Цигани
Други ? ?
Не се самоопределят
Не отговорили

РелигииРедактиране

През Османската епоха в центъра на селото е построена джамия. С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. тя е обявена за паметник на културата от местно значение.

Рояк е чисто мюсюлманско село. В началото на миналия век са живели и християни, но са се изселили. Малкото на брой деца учат в Дългопол и Провадия.

Обществени институцииРедактиране

Първото читалище в селото се казва „Гайрет“ (Търпение). Първи председател е Фикри Хюсеинов. Помещава се в неговата къща. Около 1935 г. той се изселва в Турция. Има издадена стихосбирка в южната ни съседка. Синът му Айтач е ядрен физик, завършил в Кембридж, Великобритания. Днес е пенсионер, живее в Анкара.

С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. къщите на Исмаил Ахмедов, Атче Сахирова, Ибрям Хасанов, Шакир Мустафов, Кадир Рушидов, Исмаил Мехмедов и Мустафа Хакиев са обявени за паметници на културата от местно значение.

ЛичностиРедактиране

  • Суави Басри Хаджи (1956, Рояк). Депутат от ДПС.
  • Д-р Рийза Мустафа (? Рояк). Хирург. До 1989 г.работи в Провадия, а след това се изселва в Турция.
  • Доц. Исмаил Ахмед Гердемели
  • Фикри Юмер – заслужил треньор по борба, журналист и писател. Живее в Разград
  • Петко Александров. Момичето от Птичи връх. Н. д., 2.ІІІ.1983.

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Рояк, община Дългопол, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 6 януари 2017. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)