Разлика между версии на „Гъдулка“

Форматиране, граматика, правопис
(Форматиране, граматика, правопис)
[[Image:Gdulka-bow copy.jpg|thumb|Гъдулка]]
'''Гъдулката''' е [[музикален инструмент]] от групата на струнно-лъковитеструнните лъкови инструменти.
 
ХарактеренХарактерна е за [[Българска музика|българската фолклорна музика,на]]. койтоЗвукоизвличането се свиристава с помощта на [[лък (музика)|лък]]. ИмаСъществуват два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога и четири, основни струни, на които се свири. и подПод тях други,са прикрепени допълнителни резониращи струни, а. поПо-малкия вариант, характерен за [[Добруджа]] и (наричан още ''копанка''), има само три основни струни.
Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването и като солов и ансамблов инструмент, а също така и за съпровод на народни песни.
 
Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването ѝ като солов и [[Музикална група|ансамблов]] инструмент, а също така и за съпровод на народни песни.
В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - 1966 г., а след това и в гр.Котел - 1967 г. и с.Широка лъка - 1970 г.. От 1972 г. във ВМПИ в гр. Пловдив се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалности с висше образование по гъдулка.
 
В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - [[1966 ]] г., а след това и в гр. [[Котел]] - [[1967 ]] г. и с.село [[Широка лъка]] - [[1970 ]] г.. От [[1972 ]] г. във ВМПИ в гр. [[Пловдив]] се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалностиспециалисти с висше образование по гъдулка.
Гъдулките се правят от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките и части се издялкват след което се издълбава корпуса. Горната част от овалната форма завършва с разширение наречено “глава”. На главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове, за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя има две овални дупки наричани “очи”. Струните се прикрепят към корпуса посредством “кокълче”. Има гъдулки с 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или метал. Обикновено гъдулките са три или четири струнни.
 
Гъдулките се правятизработват от цяло парче дърво и имат [[Круша|крушовидна]] форма. Всичките ѝ части се издялкват след което се издълбава корпусакорпусът. Горната част от овалната форма завършва с разширение, наречено “глава”. На главата, която има формата на [[кръг]], [[детелина]] или [[правоъгълник]] се намират дървените ключове, за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя имас дведва овални дупкиотвора, наричани “очи”. Струните се прикрепятприкрепват към корпуса посредством “кокълче”“кокалче”. ИмаИнструментът гъдулкиможе сда има 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или [[метал.]], Обикновенокато гъдулкитеобикновено са трис 3 или четири4 струнниструни.
Тона на гъдулката се получава чрез търкането на струните с лък. Той има извита форма и търкащата му част представлява конска опашка. Само първата струна се натиска с нокът, а другите също могат да се натискат, но с пръсти, а не с нокти.
 
Тона[[Музикален тон|Тонът]] на гъдулката се получава чрез търканетодвижението на струнителъка спо лъкструните. Той има извита форма и търкащатае муизработен частот представлявадърво конскаи конски опашкакосми. Само първата струна се натиска с нокът, а другитеостаналите също могат да се натискат, но- с пръсти, а не с нокти.
 
== Вижте също==