Мария Стюарт (роман): Разлика между версии

В известния си летопис ''"Светът от вчера"'' Стефан Цвайг разказва как през есента на [[1933]] година, бягайки от [[нацист]]ките изстъпления в [[Залцбург]], се натъкнал в [[Лондон]] на един ръкописен доклад за [[екзекуция]]та на [[Мария Стюарт]]. В този стар документ особено го поразил един пасаж, който година по-късно той ще включи в биографичната си книга за [[Шотландия|шотландската кралица]]. Откъсът гласи:

''"В мига, когато палачите вдигат окървавения труп, за да го пренесат в съседната стая, където трябва да бъде балсамиран, под дрехите се размърдва нещо. Незабелязано от никого малкото любимо кученце на кралицата се е промъкнало подире йѝ и сякаш в страх за участта йѝ се е притиснало до тялото йѝ. Сега то изскача, залято и мокро от изтеклата кръв. То лае и хапе, джафка и скимти и не иска да напусне трупа. Палачите се мъчат да го отстранят насила. Но то не се оставя да бъде хванато, нито подмамено, а се хвърля яростно срещу непознатите големи черни зверове, които са го наранили тъй палещо с кръвта на неговата любима господарка. По-жарко от всички и по-добре от нейния син и от хиляди други, които са и се клели във вярност, се е борило това малко животно за своята господарка."

Израснала и възпитана във [[Франция]], Мария Стюарт се оженва за престолонаследника Франсоа II; така за година и половина тя едновременно е шотландска и френска кралица. След смъртта на младия си съпруг обаче тя трябва да се завърне в родината си и там властолюбивата жена застава в центъра на [[католицизъм|католическата]] реакция срещу [[Реформация]]та. Като правнучка на [[Хенри VII]] Мария Стюарт предявява претенции и за английския престол и организира таен заговор срещу [[Елизабет I]]. Конфликтът йѝ с ''"кралицата-сестра"'' се изостря още повече, когато двайсет и три годишната Мария се омъжва за [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли|лорд Дарнли]], също претендент за короната. Стремежите на Мария Стюарт да направи страната католическа я сблъскват с по-голямата част от протестантските лордове. През март [[1566]] година лорд Дарнли, измъчван от омраза и ревност, нарежда да убият секретаря на съпругата си, флорентинеца Ричио, но на следващата година сам бива убит от коменданта на въоръжените сили лорд Ботуел. Само два месеца по-късно Мария Стюарт сключва брак с Ботуел, който под нейно влияние е оправдан от съда. Обаче лордовете-калвинисти се опълчват срещу нея, тя е пленена, принудена е до се отрече от престола и да търси убежище в [[Англия]]. Там Мария избягва с надеждата, че от кралска солидарност Елизабет ще йѝ помогне срещу въстаналите благородници. Но това се оказва съдбоносна заблуда.

В Англия срещу шотландската кралица е възбуден процес за съучастничество в убийството на съпруга йѝ лорд Дарнли. Така Мария Стюарт близо двайсет години е държана в плен, а накрая, обвинена в заговор срещу Елизабет, е обезглавена в замъка "Фодърингхей". С нейното убийство е нанесено трайно поражение на католицизма в Европа.

Историците рисуват Мария Стюарт като жена с прелъстителна красота, изпълнена със страст, смелост и гордост, но лишена от разсъдливост и политическа проницателност. Нейната съдба крие особено тайнствено очарование и е подбуждала въображението на учени и поети столетия наред. Тя е била изобразявана и като убийца, и като мъченица, като безумна интригантка, и като светица. По правило протестантските автори трупат цялата вина върху Мария, а католическите - върху Елизабет.

Стефан Цвайг обаче пристъпва към тази лична и в същото време национална трагедия с безкористния интерес на художника. За разлика от повечето биографи той схваща характера на шотландската кралица като противоречив единствено в неговото външно развитие; психологически обаче, от самото начало до гибелния йѝ край, той е праволинеен и ясен. Мария Стюарт според Стефан Цвайг - нека не забравяме съвременната политическа аналогия - спада към онзи твърде рядък и възбуждащ тип жени, чиято действителна възможност за себеизживяване е ограничена и чийто емоционален живот достига бърз и мощен разцвет в тясното и нажежено пространство на една единствена страст. Затова в романа първите двайсетдвадесет и три години от живота на кралицата и последните десетилетия на нейното затворничество заемат по-малко място от двете кратки години на нейната трагична любов към лорд Ботуел. А той е изобразен като човек на шпагата и юмрука, който иска всичко и малко дава. В безумната си страст към него Мария потъпква своето гордо защитавано човешко и кралско достойнство; тя става сляпо оръдие на чуждата воля, заслепена от бруталността на този мускулест мъж, който е желал жената не повече от час, а след това се е стремил единствено към короната йѝ.