Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън: Разлика между версии

'''Хенри Джон Темпъл''' (на [[английски език|английски]]: Henry John Temple) или '''Хенри Джон Темпъл, Трети Виконт Палмерстън''' (на английски: Henry Temple, 3rd Viscount Palmerston и още '''Лорд Палмерстън''') (1784–1865) е английски държавник, дълги години ръководил отбраната и външната политика на страната. На два пъти е [[министър-председател на Обединеното кралство]]. От [[1807]] г. до смъртта си през 1865 г. Хенри Джон Темпъл почти без прекъсване е част от кабинета на правителството. Той започва политическата си кариера като част от [[тори]]те, но я завършва като [[Либерализъм|либерал]].

Хенри Джон Темпъл ще се запомни най-вече с водената от него британска външна политика в период, в който [[Британска империя|империята]] е в своя апогей. Той служи последователно като държавен секретар по външните отношенияработи (министър на външните работи) и премиер-министър. Част от мерките, които той предприема през този период и които получават името ''либерален интервенционизъм'', са доста спорни и се обсъждат и до днес.

След като през пролетта на [[1828]] г. се оказва в опозиция, Лорд Палмерстън започва да се занимава по-тясно с външнополитически дела. Публичните му речи по въпроса му носят популярност и покана да се завърне в кабинета. Преговорите с премиера [[херцог Уелингтън]] обаче се провалят. През [[1830]] г. на власт идва [[Чарлз Грей]], който съвсем очаквано кани лорд Палмерстън да стане секретар по външните работи. Новият първи дипломат започва да работи с много енергия, а влиянието, което постепенно натрупва, го задържа на поста общо 20 години (1830-1834, 1835-1841 и 1846-1851). При преговорите с чужди правителства той често прибягва до заплаха за решаване на спора със сила.

Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през [[1830]] г, [[белгийци]]те повеждат гражданска война. По молба на [[Холандия|холандския]] крал Вилем I, [[Велики сили|Великите сили]] се събират на конференция в [[Лондон]], за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: [[Скандинавия|скандинавските]] страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е [[Франция]], която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в [[Европа]]. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори, заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, като в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. В случай обаче, че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният [[Европа|европейски]] военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]], вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон.