Валери Станков: Разлика между версии
Нова страница: {{Биография инфо| име= Валери Станков | портрет= | описание= български поет | наставка= | роде... |
(Няма разлика)
|
Версия от 14:46, 13 юли 2012
Валери Станков е български поет.
Валери Станков | |
български поет | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ |
Награди | Гео Милев (награда) (2003)[1] |
Биография
Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. в гр. Варна.
Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава в Шуменския университет “Еп. К. Преславски” (специалност “Руска филология”).
Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура - Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах “Простори”, телевизионен репортер в програма “Море” на РТВЦ - Варна, журналист във в. “Черноморие”, криминален репортер във в. “Черно море”, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на 3 години е управител на ИК “Галактика”, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, а после управител на издателство “Книгата” - Варна. В момента е Главен експерт в Дирекция “Култура и духовно развитие” в Община Варна.
Книги
Автор е на над 20 книги с поезия, белетристика, публицистика.
- “Огън на брега” (1980),
- “Нощен хляб” (1983),
- “Сезонът на спасителя” (повест, 1987),
- “Морски кончета” (1989),
- “Плашило в града” (1990),
- “Остави ме, любов” (1992),
- “Деца на рая” (1992),
- “Семейно легло” (разкази и новели, 1992),
- “Защото е есен” (1994),
- “Библия за несретници” (1997),
- “Сюита за мъртви българи” (публицистика, 1997, II доп. изд. - 1998),
- “Влакът към зимата” (1999, 2000),
- “Соленият връх на бога” (2001),
- “Няма такава България” (публицистика, 2002),
- “Челен удар” (2003),
- “Стихове от кашона” (2004),
- “Треньор на пеперуди” (2005),
- “Автопортрет със светкавици” (2006),
- “Писателят като чудовище” (роман, 2006),
- “Къща без икони” (2008),
- “Обиск на пустините” (2008),
- “Усмирителна риза за ближния” (2008),
- “Аз съм светлият мъж към безкрая” (2008),
- “Слалом между мълнии” (2010).
Награди
Носител на национални и регионални литературни награди, между които са:
- Награда на СБП за публицистика,
- Национална награда “Гео Милев”,
- Национална награда “Дамян Дамянов”
- Национална награда “Теодор Траянов” (Пазарджик)
- Национална Славейкова награда (Трявна)
и др.