Валери Станков: Разлика между версии

български поет
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ADA EFTIMOVA (беседа | приноси)
Нова страница: {{Биография инфо| име= Валери Станков | портрет= | описание= български поет | наставка= | роде...
(Няма разлика)

Версия от 14:46, 13 юли 2012

Валери Станков е български поет.

Валери Станков
български поет
Роден
5 март 1956 г. (1956-03-05) (68 г.)
Учил вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
НаградиГео Милев (награда) (2003)[1]


Биография

Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. в гр. Варна.

Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава в Шуменския университет “Еп. К. Преславски” (специалност “Руска филология”).

Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура - Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах “Простори”, телевизионен репортер в програма “Море” на РТВЦ - Варна, журналист във в. “Черноморие”, криминален репортер във в. “Черно море”, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на 3 години е управител на ИК “Галактика”, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, а после управител на издателство “Книгата” - Варна. В момента е Главен експерт в Дирекция “Култура и духовно развитие” в Община Варна.


Книги

Автор е на над 20 книги с поезия, белетристика, публицистика.

  • “Огън на брега” (1980),
  • “Нощен хляб” (1983),
  • “Сезонът на спасителя” (повест, 1987),
  • “Морски кончета” (1989),
  • “Плашило в града” (1990),
  • “Остави ме, любов” (1992),
  • “Деца на рая” (1992),
  • “Семейно легло” (разкази и новели, 1992),
  • “Защото е есен” (1994),
  • “Библия за несретници” (1997),
  • “Сюита за мъртви българи” (публицистика, 1997, II доп. изд. - 1998),
  • “Влакът към зимата” (1999, 2000),
  • “Соленият връх на бога” (2001),
  • “Няма такава България” (публицистика, 2002),
  • “Челен удар” (2003),
  • “Стихове от кашона” (2004),
  • “Треньор на пеперуди” (2005),
  • “Автопортрет със светкавици” (2006),
  • “Писателят като чудовище” (роман, 2006),
  • “Къща без икони” (2008),
  • “Обиск на пустините” (2008),
  • “Усмирителна риза за ближния” (2008),
  • “Аз съм светлият мъж към безкрая” (2008),
  • “Слалом между мълнии” (2010).


Награди

Носител на национални и регионални литературни награди, между които са:

  • Награда на СБП за публицистика,
  • Национална награда “Гео Милев”,
  • Национална награда “Дамян Дамянов”
  • Национална награда “Теодор Траянов” (Пазарджик)
  • Национална Славейкова награда (Трявна)

и др.


Външни препратки