|
== Определения за стойност и труд ==
От гледището наСпоред трудовата теория за стойността, '''стойността''', без каквито и да било дефиниращи я прилагателни, би трябвало на теория да се отнася към количеството труд, „въплътен”необходим вза производството на едвсяка една пазарна [[:стока]]та. Както еДавид обяснилРикардо, така и Карл Маркс се опитват да определят количествено и да вложат всички трудови компоненти с цел да определят реалната цена или естествената цена на стоката <red>напр. виж Junankar, P. N., ''Marx's economics'', Oxford: Philip Allan, 1982, или Peach, Terry "Interpreting Ricardo", Cambridge: Cambridge University Press, 1993</ref>. За разлика от тях [[:Адам Смит]] отнася стойността към търсенето и предлагането, той казва:
:„''Действителната [[:цена]] на всяка вещ, това, което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са [[:труд]]ътусилието и усилиятазатруднението, нужнинеобходими за нейното придобиване. Това, което всяка вещ действително струва на онзи, който я е придобил и който желае да я продаде или размени за нещо друго, са трудътусилието и усилиятазатруднението, които той може да си спести и с които може да направи впечатление на другите хора.''“ ([[:Богатството на народите]], книга 1, глава V)
От гледището на ортодоксалната терминология е важно да се отбележи, че „''трудът''”, поне според подхода на Адам Смит, е определен като противоположност на „''[[:полезност]]та''” - труд, неприятности и пр. Трудът, който е приятен сам по себе си, следователно e труд от части или вероятно изобщо не е труд (вж. [[:Алтернативна цена]]). Високо специализираният труд от друга страна дължи част от прозиводството си на инвестиция, превърната в практика, която е почти като [[:капитал]]
|
