Отваря главното меню

Трудова теория за стойността

Трудови теории за стойността (на английски: в ед. ч. labor theory of value или в множествено число – labor theories of value, LTV) са икономически теории за стойността, според които стойността на стоките е относима към труда, необходим за тяхното произвеждане.

Различни трудови теории за стойността доминирали сред класическите икономисти, включително Адам Смит и Давид Рикардо, които обаче кулуминират в социалистическите теории на Карл Маркс. Оттогава концепцията е най-често асоциирана с марксистката икономика, докато модерният мейнстрийм в икономиката заменя този подход с този за пределната полезност (вж Карл Менгер).

Определения за стойност и трудРедактиране

Според трудовата теория за стойността, стойността, без каквито и да било дефиниращи я прилагателни, би трябвало на теория да се отнася към количеството труд, необходим за производството на всяка една пазарна стока. Както Давид Рикардо, така и Карл Маркс се опитват да определят количествено и да вложат всички трудови компоненти с цел да определят реалната цена или естествената цена на стоката [1]. За разлика от тях Адам Смит отнася стойността към търсенето и предлагането, той казва:

Действителната цена на всяка вещ, това, което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са усилието и затруднението, необходими за нейното придобиване. Това, което всяка вещ действително струва на онзи, който я е придобил и който желае да разполага с нея или иска да я размени за нещо друго, са усилието и затруднението, които тази вещ може да му спести и това, с което може да направи впечатление на другите хора.“ (Богатството на народите, книга 1, глава V)

В този смисъл, трудът при Адам Смит няма отношение към предходно извършеният труд, а това е трудът, който може да се спести, с притежаването на дадена вещ.

Потребителна стойност е приложимостта на тази стока, нейната полезност. Класическият парадокс, който е често споменаван във връзка с този вид стойност е описан от Адам Смит по следния начин:

Трябва да се отбележи, че думата стойност има две различни значения – понякога тя изразява полезността на даден предмет, а понякога възможността за придобиване надруги вещи, предоставяна от притежанието на този предмет. Първата може да бъде наречена потребителна стойност, втората – разменна стойност. Вещите, които имат най-голяма потребителна стойност, често имат малка или нямат никаква разменна стойност и обратното.“ (Богатството на народите Книга 1, Глава IV)

Разменна стойност е количественото съотношение, което потребителната стойност от един род (дадена стока) се обменя за потребителната стойност от друг род (друга стока/и), с други думи, нейната парична стойност – цената. Тя е съотносима към труда, както обяснява Адам Смит:

Стойността на всяка една стока... за човека, който я притежава и който възнамерява не да я използва или консумира, а да я разменя за други стоки, е равна на количеството труд, който тя му позволява да купи или поръча. Трудът следователно е истинската мярка на разменната стойност на стоките.“ (Богатството на народите Книга 1, Глава V)

Стойност (без определения) е вътрешноприсъщата ценност на предмета, която той притежава и извън условията на пазара.

Карл Маркс определя стойността на стоката чрез трета дефиниция. По негови думи стойността е „социално необходимият абстрактен труд“, въплътен в дадена стока. Според Дейвид Рикардо и другите класически икономисти тази дефиниция служи като мярка за „реалната стойност“, „абсолютната стойност“ или като „мярка за стойността“, неизменяема при промени в разпределението или технологиите.

Рикардо и Маркс започнали своите обяснения с допускането, че разменната стойност е равна или пропорционална на трудовата стойност. Те мислели, че предположението им е правилно и могат да изучават чрез него динамиката на развитие на капиталистическите общества.

Други поддръжници на трудовата теория използвали думата „стойност“ със значение на „разменна стойност“.

ИзточнициРедактиране

  1. напр. виж Junankar, P. N., Marx's economics, Oxford: Philip Allan, 1982, или Peach, Terry „Interpreting Ricardo“, Cambridge: Cambridge University Press, 1993
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Labor theory of value“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Вижте същоРедактиране