Трудова теория за стойността: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
Според трудовата теория за стойността, '''стойността''', без каквито и да било дефиниращи я прилагателни, би трябвало на теория да се отнася към количеството труд, необходим за производството на всяка една пазарна [[стока]]. Както Давид Рикардо, така и Карл Маркс се опитват да определят количествено и да вложат всички трудови компоненти с цел да определят реалната цена или естествената цена на стоката <ref>напр. виж Junankar, P. N., ''Marx's economics'', Oxford: Philip Allan, 1982, или Peach, Terry "Interpreting Ricardo", Cambridge: Cambridge University Press, 1993</ref>. За разлика от тях [[Адам Смит]] отнася стойността към търсенето и предлагането, той казва:
 
:„''Действителната [[цена]] на всяка вещ, това, което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са усилието и затруднението, необходими за нейното придобиване. Това, което всяка вещ действително струва на онзи, който я е придобил и който желае да яразполага продадес нея или иска да я размени за нещо друго, са усилието и затруднението, които той може да си спести и с които може да направи впечатление на другите хора.''“ ([[:Богатството на народите]], книга 1, глава V)
 
От гледището на ортодоксалната терминология е важно да се отбележи, че „''трудът''”, поне според подхода на Адам Смит, е определен като противоположност на „''[[:полезност]]та''” - труд, неприятности и пр. Трудът, който е приятен сам по себе си, следователно e труд от части или вероятно изобщо не е труд (вж. [[:Алтернативна цена]]). Високо специализираният труд от друга страна дължи част от прозиводството си на инвестиция, превърната в практика, която е почти като [[:капитал]]