Андроник III Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: diq:III. Andronikos Palaiologos |
добавки |
||
Ред 29:
Андроник III по погрешка убива брат си Мануил (1320 г.), което става една от причините за оттеглянето и смъртта на баща му Михаил IX. Това води до засилващата се неприязън към него от страна на дядо му император Андроник II. Лекомислен и амбициозен, Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на дядо му от престола. След години на вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.
Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и напразни войни със съседите на Балканския полуостров. След като през 1326 година губи от османците [[Бруса]], през лятото на 1328 година той прави опит да прекрати обсадата на [[Никея]]. След поредица сблъсъци в местността Пелеканон е принуден да се оттегли, като по време на сраженията самият той е ранен, а на 1 март 1331 година градът е превзет от султан [[Орхан I]]. През лятото на 1333 година Андроник III потегля по море със своя войска към обсадената [[Никомидия]]. Там той сключва мир с Орхан I, като му заплаща откуп от 12 хиляди [[Перпера|перпери]] в замяна на крепостите между Никомидия и [[Константинопол]]. Мирът не продължава дълго и през 1337 година Орхан I превзема Никомидия, като по този начин налага властта си над цялата област [[Витиния]].<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 38-39 | isbn = 954-90556-2-0}}</ref>
В 1331 г. сключва таен съюз с българския цар [[Михаил III Шишман]], насочен срещу предишният му съюзник - сръбския крал. Византийците постигат временно разширение в Македония, но след като царят е победен от сърбите и загива в битката при Велбъжд, Андроник III сключва примирие със Сърбия и се обръща срещу българите. Възползвайки се от напрежението в [[България]], Андроник III превзима крепостите на границата. Новият цар [[Иван Александър]] обсажда успешно крепостта Русокастро - в [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]]) Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар възвръща земите между р. [[Тунджа]] и [[Черно море]], получава (1344) Пловдив, 8 крепости в [[Родопи]]те и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]), но скоро византийците я превземат обратно. Междувременно сърбите предприемат навлизане в Македония като завладяват Охрид, Солун и други крепости. През 1334 г. сърбите са победени от византийците, сключват мир и връщат някои от придобивките си. [[Татари]]те опустошават [[Тракия]] и пленяват 500 хил. византийски поданници.
Ред 43:
Анна Савойска управлява империята като регент на малолетния си сини [[Йоан V Палеолог]] от смъртта на Андроник III до 1347 г.
== Бележки ==
<references/>
== Външни препратки ==
| |||