Химичен елемент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Промяна: ar:عنصر كيميائي
м форматиране: 5x интервали, А|АБ (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Файл:Periodic table.svg|мини|300п|ПериодичнатаПериодична таблицасистема на елементите]]
'''Химичен елемент''' се нарича всяка група от [[атом]]и, които имат еднакъв брой [[протон]]и в ядрата си. Атомите на химичните елементи не могат да бъдат разделени или превърнати в други атоми с [[химия|химични]] средства.
 
Често под понятието ''химичен елемент'' или накратко ''елемент'' се разбира [[просто вещество]]. Трябва да се внимава с тази употреба, тъй като повечето елементи могат да образуват няколко прости вещества с различен строеж и различни свойства. Явлението се нарича [[алотропия]], а отделните прости вещества на един елемент могат да преминават от едно в друго чрез химични процеси.
 
Атомите на химичните елементи са електронеутрални частици. Те се състоят от отрицателно заредена [[електронна обвивка]], съставена от [[електрон]]и и положително заредено [[атомно ядро|ядро]], съставено от [[протон]]и и [[неутрон]]и. Броят на протоните в ядрото на даден химичен елемент се нарича [[атомен номер]] или [[атомно число]], '''''Z''''' и е равен на броя на електроните в електронната обвивка. Той определя свойствата на дадения елемент и мястото му в [[периодична система|периодичната система]]. Броят на неутроните в атомите на даден елемент, обаче, може да се различава. Сумата от броя на протоните и неутроните в ядрото на даден атом се нарича „масово число“, '''''A'''''. Атомното и масовото число се отбелязват с горен и долен индекс пред символа на химичния елемент: <math>_{\mathrm{Z}}^{\mathrm{A}}{\mathrm{E}}</math>. Обикновено атомният номер се изпуска.
 
Атоми с еднакво атомно число, но различен брой неутрони (различно масово число) се наричат [[изотоп]]и. Масовото число определя стабилността на атома. Така например атоми, които след самоволен разпад се превръщат в друг елемент се наричат [[радиоактивност|радиоактивни]] изотопи. Радиоактивността е физичен процес и не противоречи на дефиницията за атом.
 
За илюстрация [[въглерод|въглеродът]]ът, който съдържа 6 протона в [[атомно ядро|ядрата]] на атомите си има атомен номер 6 и е на шеста позиция в периодичната система. Най-разспространениятразпространеният [[изотоп]] на въглерода е с масово число 12. Той се бележи така: <math>_{\ 6}^{12}{\mathrm{C}}</math> или за по-кратко <sup>12</sup>C и е стабилен. По-малко разпространения изотоп въглерод-14, <sup>14</sup>C, е радиоактивен, но има същите химични свойства.
 
Най-леките елементи са [[водород]]ът и [[хелий|хелият]]. Това са първите елементи, появили се след големия взрив. Всички по-тежки елементи са получени естествено и/или изкуствено чрез [[ядрен синтез]]. До 2010 година са открити общо 118 химични елемента.
 
Ред 75:
}}</ref> През 1955 г. химичен елемент 101 е открит и назован [[менделевий]] в чест и на името на Менделеев, който пръв подрежда елементите в периодичната таблица. През октомври 2006 година е синтезиран химичен елемент 118, а през април 2010 елемент 117.<ref>
{{cite news
| last=Glanz | first=J.
| date=6 April 2010
| title=Scientists Discover Heavy New Element