Тополница (област Благоевград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
[[File:NHMB-Idols-Topolnitsa-Blg-6milleniumBC.jpg|left|thumb|Идолна пластика от края на VІ хилядолетие пр.н.е., открита в местността „Кременица“, край село Тополница. Експонати на [[НИМ]]]]
 
На около 2 километра южно от селото в местността „Кременица“ от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито [[неолит|къснонеолитно]] селище.<ref>[http://belasitsa.com/portal/index.php?id=223 Беласица (интернет портал за Беласица и региона), Тополница]</ref>.
 
Според [[Османска империя|османски]] данъчен регистър от [[1570]] година в село Тополница живеят 21 [[християни|християнски]] домакинства. Към селото се числят и 15 [[мюсюлмани|мюсюлмански]]-[[юруци|юрушки]] семейства, които обитават землището му.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 600-602.</ref>
 
През [[19 век]] селото е чисто българско, числящо се към [[Петрич|Петричка]] [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Тополница е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149</ref> Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] година ''Тополница'' има 25 български къщи.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/dva-sandzaka-ot-istochna-makedonija.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.32.]</ref>
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. в селото живеят 220 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.187]</ref>
 
Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] година ''Тополница'' има 25 български къщи.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/dva-sandzaka-ot-istochna-makedonija.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.]</ref> В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В началото на [[20 век]] цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] през [[1905]] година в Тополница живеят 224 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 36 ученика.<ref>D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905. стр. 186-187</ref>
 
{{цитат|Тополница, на десния бряг на Струма срещу [[Кулата|Кула]]. Тук е пределът между [[Петрич]]ко и [[Валовища|Демирхисарско]]. Разположено е на източния край на [[Беласица]] на северозапад от [[Валовища]] 6 часа. На първо място е скотовъдството. От това място излизат прочутите Тополнички волове. 30 къщи турци, 25 българе.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 857.]</ref>}}
При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година един жител на селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.883.</ref>
 
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г.година в селото живеят 220 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Васил Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 187.]</ref>
 
В началото на [[20 век]] цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] през [[1905]] година в Тополница живеят 224 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 36 ученика.<ref>Brancoff, D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905., стррр. 186-187.</ref>
 
При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година един жител на селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.</ref>
 
По силата на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от [[1913]] година селото остава в [[Гърция|гръцка]] територия. Жителите му го напускат и се заселват но около 1 километър от старото село. През октомври [[1925]] година по време на гръцко-българския граничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], село Тополница е окупирано и опожарено от гръцката армия. Жителите му се установяват временно в околните села. Днешното село се оформя през [[1930]] - [[1932]] година, когато са построени 84 къщи от типа [[Шаронска къща|шаронки]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 335.</ref>