Тополница (област Благоевград)

село в област Благовград
Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Топо̀лница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. До 1966 година селото носи името Нова Тополница.[2]

Тополница
Общи данни
Население639 души[1] (15 септември 2022 г.)
68,5 души/km²
Землище9342 km²
Надм. височина84 m
Пощ. код2858
Тел. код07422
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ72744
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Тополница
Любен Маринополски
(Атака)
Тополница в Общомедия

География Редактиране

Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на десния бряг на река Струма в североизточните поли на Беласица. Разположено е на 12 километра източно от общинския център Петрич. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 милиметра. Почвите са излужени канелени горски, алувиално-ливадни и делувиални.

История Редактиране

 
Идолна пластика от края на VІ хилядолетие пр.н.е., открита в местността „Кременица“, край село Тополница. Експонати на НИМ

На около 2 километра южно от селото в местността „Кременица“ от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитно селище.[3][4][5]

Според османски данъчен регистър от 1570 година в село Тополница живеят 21 християнски домакинства. Към селото се числят и 15 мюсюлмански-юрушки семейства, които обитават землището му.[6]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители българи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Тополница, на десния бряг на Струма срещу Кула. Тук е пределът между Петричко и Демирхисарско. Разположено е на източния край на Беласица на северозапад от Валовища 6 часа. На първо място е скотовъдството. От това място излизат прочутите тополнички волове. 30 къщи турци, 25 българе.[8]

Георги Стрезов споменава втори път селото и пише за него:

Тополница, в подножието на Беласица; пада се на И от Петрич, два часа път; до Струма няма 1/2 час; също толкова е и разстоянието и до Струмица. Нивята им са покрай тия две реки. Има 25 къщи, българе.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 220 жители, всички българи-християни.[10]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Тополница живеят 224 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 36 ученици.[11]

Според митрополит Емилиан Мелнишки на 7 февруари 1908 година чета на ВМОРО от 7 души, начело с войводата Кочо - вероятно Кочо Хаджиманов, се сражава при Тополница с османски войски, като губи няколко души и документи.[12]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

По силата на Букурещкия договор от 1913 година селото остава в гръцка територия. Жителите му го напускат и се заселват на около 1 километър от старото село на българска територия. През октомври 1925 година по време на гръцко-българския граничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Тополница е окупирано и опожарено от гръцката армия. Жителите му се установяват временно в околните села. Днешното село се оформя през 1930 - 1932 година, когато са построени 84 къщи от типа шаронки.[14]

Население Редактиране

Етнически състав Редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[15]

Численост
Общо 760
Българи 685
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 74

Културни и природни забележителности Редактиране

В селото има паметник на загиналите през 1925 година при гръцкото нашествие.

Редовни събития Редактиране

Личности Редактиране

Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 268.
  3. Беласица (интернет портал за Беласица и региона), Тополница[неработеща препратка]
  4. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/56365/2588/1-6-2011 - ΦΕΚ 162/ΑΑΠ/17-6-2011. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 октомври 2014.
  5. Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project.
  6. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 600-602.
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  12. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. Επετέθη κατά του παραστρυμονίου χωριού Τοπόλνιτσα, της περιφερείας Πετρίτσης, ο λησταντάρτης Κώτσος μετά έξ οπαδών αυτού, αλλ' εγκαίρως λαβών γνώσιν του γεγονότος ο αυτοκρατορικός στρατός, τον μέν Κώτσον και τους οπαδούς αυτού φεύγοντας εφόνευσε, πολλά δε επ' αυτών επιλήψιμα έγγραφα κατάσχε.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  14. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 335.
  15. Ethnic composition, all places: 2011 census. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  16. Елена Узунова стана шампионка на Европа с нов световен рекорд, bgathletic.com, 25-07-2015 14:19, посетен на 30 септември 2020 г.