Английска революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[File:Burton, William Shakespeare- The Wounded Cavalier.jpg|дясно|240px|thumb|Алегория на Английската гражданска война от Уилям Шекспир Бъртън. Изобразява кавалер лежащ на земята, докато пуритан в черно стои на заден план.]]
'''Английската революция''' (наричана в англоезичната литература '''Английска гражданска война''' ({{lang-en|English Civil War}})<ref>[http://boar.org.uk/oriwxs5CivilWarLincs(chron.htm Civil War chronology for Lincolnshire and its environs ]</ref>)<ref>В съветската историография се среща '''Английска буржоазна революция''')</ref> е поредица от политически конфликти и въоръжени сблъсъци в [[Англия]] между привържениците на [[крал на Англия|краля]] (тогава [[Чарлз I]]) и [[Парламент]]а, подкрепен от новосъздадена армия, придружени с религиозна война, които продължават от [[1642]] до [[1651]] г. Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал [[Чарлз I]] е екзекутиран, а синът му [[Чарлз II]] е изпратен в изгнание. Установява се
Някои историци разграничават три периода на гражданската война: първата гражданска война (1642–46) и втората гражданска война (1648–49) противопоставят роялистите на привържениците на Дългия парламент, докато в третата гражданска война (1649–51) тези, които искат да възстановят монархията като върнат [[Чарлз II]], се сражават с подкрепящите парламента, останал само с част от депутатите (Rump Parliament). Гражданската война приключва с победа на парламентаристите в битката при Устър (Battle of Worcester) на 3 септември 1651.
Ред 13:
По време на управлението на [[Елизабет I]] (1558-1603) непрекъснатата опасност от страна на [[Испания]] прави [[абсолютизъм|абсолютизма]] необходим и англичаните го приемат. Но когато започва да управлява [[Джеймс I]], тази опасност е преминала, [[Англия]] е в добри отношения с [[Франция]] и от чужбина няма сериозна заплаха. С възкачването си на престола [[Джеймс I]] обединява двете кралства Англия и Шотландия в [[лична уния]] и мечтае да присъедини към тях и Ирландия. Неговият син и следващ крал [[Чарлз I]] иска същото и споделя позицията на баща си за [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] — кралят е наместник на бога, който е избран да управлява на земята „по божия милост“. В същото време още от времената на Елизабет английският парламент започва да губи влияние (по времето на Джеймс I кралят увеличава данъци без да иска разрешението му). Много от членовете на парламента се отнасят негативно към идеята за обединение, като се опасяват че то може да унищожи старите английски традиции.
[[Файл:King Charles I by Antoon van Dyck.jpg|thumb|200px|right|Чарлз I]]
Line 28 ⟶ 27:
В парламента пуританите се разделят на две: [[презвитерианство|презвитериани]] и конгрегационалисти ([[индепенденти]] {{lang-en|independents}}). Презвитерианите са умерена партия, те искат премахване на [[свещеник|свещениците]], а начело на общините да се поставят избираеми [[презвитер]]и, които да се отчитат на общото събрание. Индепендентите, за разлика от презвитерианите, са против всяка църковна йерархии. Те сформират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става [[Оливър Кромуел]].
С настояването си за ползване единствено на английския ''Общ молитвеник'' Лод настройва срещу Англия и презвитерианите в Шотландия. Разгневените шотландски презвитериани се вдигат в защита на своята религия и са подкрепени от шотландския парламент. През [[1639]] г. шотландската армия тръгва към [[Лондон]] в т.нар. ''Епископска война'' ({{lang-en|Bishop's Wars}}). По това време Чарлз не може да събере силна армия, за да даде отпор на шотландците. Той е принуден да се съгласи да не се намесва в религиозните дела на Шотландия, а също и да заплати военните разходи.
Line 50 ⟶ 49:
По настояване на Кромуел през февруари 1645 г. парламентът взема решение за реорганизиране на армията. Докато в началото на войната войниците са наемани от крупните земевладелци, сега армията става професионална. Реорганизира се и командването, като депутатите, заемащи офицерски постове, се отказват от тях. Единствено изключение е направено за Кромуел, който остава депутат и заместник на командващия генерал [[Томас Феърфакс]]. Тази 22-хилядна армия започва да се нарича Армия от нов тип или Нов модел армия ({{lang-en|New Model Army}}). Войниците в нея получават необходимата военна подготовка и са дисциплинирани в бой. Докато преди това офицери ставали войниците от по-заможни семейства, в новата армия издигането по служба става в зависимосто то заслугите на бойното поле и проявените качества.
Армията от нов тип участвува в [[Битка при Нейзби|сражението при Нейзби]] в [[Нортхамптъншир]] на [[14 юни]] [[1645]] и извоюва пълна победа, като пленява най-опитните вражески войници и оръжието и снаряжението на кралската армия. Тази битка се превръща в разгром за роялистите и след нея Чарлз I е принуден да търси спасение при шотландците. Той вече не е в състояние да събере нова войска, с която да се противопостави на парламентарната армия.
Line 59 ⟶ 57:
В армията настъпва дълбоко разграничаване между левелерите и висшите офицери, които имат съвсем различни идеи за бъдещото развитие на страната. От друга страна, в периода между 1646 и 1648 г. разривът между армията и парламента стремително се увеличава, докато в крайна сметка презвитерианите започват тайни преговори с шотландците и останалите роялисти, като се чувстват заедно достатъчно силни да се противопоставят на армията.
==Английска република==
През декември [[1648]] г. от Дългия парламент са прогонени всички умерено настроени депутати — 150 от общо 250 члена на [[Камара на общините|Камарата на общините]] и този съкратен състав получава името Rump Parliament.
На [[26 януари]] [[1649]] г. [[Чарлз I]], крал на [[кралство Англия|Англия]], [[кралство Шотландия|Шотландия]] и [[кралство Ирландия|Ирландия]], е осъден на смърт чрез обезглавяване за „престъпни действия против [[Парламент на Англия|английския парламент]] и народа“. Самата екзекуция е след 4 дни. На [[17 март]] парламентът обявява отмяната на английската монархия като „ненужна, обременителна и опасна за благото на народа“. Разпусната е също така и [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]]. Известно време преди това,
На [[19 май]] [[1649]] г. парламентът тържествено приема закон за обявяването на Англия за [[република]], в който се постановява, че страната се управлява от парламента и назначени от него длъжностни лица. Формално като висш орган на властта е обявен Държавен съвет от 41 члена, ежегодно избираем от парламента. Фактическата власт обаче принадлежи на армейската върхушка начело с [[Оливър Кромуел]], подкрепени от радикалните [[Пуританство|пуритани]] — индепендентите. Съдебните органи и общото право са запазени.
==Източници==
| |||