Тополница (област Благоевград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: обратното
Ред 24:
През [[19 век]] селото е чисто българско, числящо се към [[Петрич|Петричка]] [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Тополница е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] година ''Тополница'' има 25 български къщи.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/dva-sandzaka-ot-istochna-makedonija.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.]</ref> Георги Стрезов споемнава втори път селото и пише за него:
 
{{цитат|Тополница, на десния бряг на Струма срещу [[Кулата|Кула]]. Тук е пределът между [[Петрич]]ко и [[Валовища|Демирхисарско]]. Разположено е на източния край на [[Беласица]] на северозапад от [[Валовища]] 6 часа. На първо място е скотовъдството. От това място излизат прочутите тополнички волове. 30 къщи турци, 25 българе.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVI, 1891, стр. 857.]</ref>}}
 
Георги Стрезов споменава втори път селото и пише за него:
 
{{цитат|Тополница, в подножието на Беласица; пада се на И от [[Петрич]], два часа път; до [[Струма]] няма 1/2 час; също толкова е и разстоянието и до [[Струмешница|Струмица]]. Нивята им са покрай тия две реки. Има 25 къщи, българе.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.]</ref>}}
 
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година в селото живеят 220 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 187.]</ref>