Белащински манастир: Разлика между версии

''' Белащински манастир "Св„Св. Георги Победоносец"Победоносец“''' е действащ девически манастир в Западните [[Родопи]], близо до с. [[Белащица]] и на 12 km12км южно от [[Пловдив]].

Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от черква, параклис и жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи построена през [[1838]] г. Под под открития притвор е аязмотоqаязмото, което се смята за останало още от основаването на манастира и за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831г..

Манастирът е изграден през [[1020]] г. от [[Византия|византийския]] военачалник Никифор Скифи - управител на [[Филипополис]] от [[1018]] година. Според легендата Скифи има изключителен принос за поражението на цар [[Самуил]] през [[1014]] година при [[Беласица]] планина ([[Македония]]), тъй като се явил в тила му. Император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] подарил на Никифор Скифи 15 000 пленници от пленените самуиловите войници. По-късно тези пленници основали с. Беласица, което по-късно нарекли с. Белащица. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има близо до 1000-годишно дърво "Чинар"„Чинар“, южно от село Белащицаселото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на "Св„Св. Георги Победоносец"Победоносец“.

Опожарен е отново през [[1878]] г. при последните сражения през [[Руско-турска война|Руско-турската война]], когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията: [[Куклен]] - [[Брестник]] - Белащица.

След [[Освобождение на България|Освобождението]]то манастираманастирът сее възтановявавъзстановен, но остава [[гръцки]] до [[1906]] г.

Близо до манастъираманастира е местността "[[Чинарите"]], в която има няколко стари и дебели чинари[[чинар]]и, река, османска стражева кула.