Писменост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
яаблон |
сливане от Писменост |
||
Ред 1:
{{езикознание}}
'''Писмеността''' е система от знаци, предназначена за представянето на [[език (лингвистика)|езици]] в писмена форма ([[текст]]ово). Писмеността включва набор от знаци или символи, както и правилата за тяхното използване. Знаците могат да включват символи, [[Фонема|фонеми]], [[Сричка|срички]] или цели обекти. Те се [[Писане|записват]] върху някакъв физически носител (например [[хартия]], [[текстил]] и др.), чрез който се предава [[информация]].
== История и развитие ==
Преди появата на писмеността хората пазят в [[памет]]та си това, което са научили. Трудно е да се запомни всичко, както и да го предадат на следващите поколения. С течение на времето знанията стават прекалено много и се появява нуждата от писменост.
Писмените системи са предшествани от древна писмена форма, най-често [[пиктограма]], представляваща графично изображение на цели думи или дори цели ловни сцени. Примери за такива писмени форми са:
* [[Писменост Цзяху|Писмеността Цзяху]], издълбана върху коруби от костенурки в Цзяху, Китай през 6600 г. пр.н.е.
* [[Винчанска култура|Винчански символи]], открити върху Търтърските таблици, от 5300 г. пр.н.е.
* Първоначалното [[Индуско писмо]] от 3500 г. пр.н.е.
Предполага се, че писмеността се появява на няколко места в древния свят независимо едно от друго. Първите писмени системи се появяват през началото на бронзовата епоха през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е.]] [[Шумерски език|Шумерското]] [[клинописно писмо]] и [[Египетски йероглиф|египетските йероглифи]] се смятат за първите писмени системи, които се появяват през периода 3400–3200 г. пр.н.е. като първият разбираем текст датира от 2600 г. пр.н.е. Общоприето е че шумерската писменост се разработена индивидуално, но все още има дебати по въпроса дали египетските йероглифи са създадени самостоятелно или са взаимствани от Шумер. Подобен дебат има и за [[Китайска логограма|китайското писмо]], което е създадено през 1200 г. пр.н.е. [[Доколумбова Америка|Доколумбовите]] [[месопотамски писмени системи]] (включително на [[олмеки]]те и [[Писменост на маите|маите]]) също се смятат, че са създадени самостоятелно. [[Инки]]те използват система от разноцветни шнурове с разположени върху тях възли. Писмеността се нарича [[кипу]].
Първото [[консонантно писмо]] се появява преди 2000 г. пр.н.е. за нуждите на език създаден от [[Семити|семитските племена]] в [[Синай (полуостров)|Синайския полуостров]]. Много от днешните азбуки са наследници на това писмо, много чрез [[финикийска писменост|финикийската писменост]], или са вдъхновени от нея.
Line 15 ⟶ 18:
== Видове ==
Писменостите най-често се класифицират в зависимост от значението, носено от [[графема|графемите]] в съответната система. Важно е да се отбележи, че никоя от днес съществуващите писмени системи не е изцяло принадлежаща към дадена категория.
=== Логографическа писменост ===
{{основна|Логографическа писменост}}
[[Логограма]] е графема, която изразява цяла дума. Повечето [[китайски йероглифи]] се считат за логограми.
Тъй като всеки символ означава една-единствена дума (или по-точно [[морфема]]), трябва да съществуват много логограми за да се изпишат всички думи на езика. Широкият спектър на логограми и трудността на запомняне е основният недостатък на логографическа писменост пред азбучната. Тъй като смисълът на думата е присъщ на думата на теория логографическата писменост може да се използва от различни езици. На практика обаче това е вярно само за близки езици, като [[китайски езици|китайските]], тъй като синтактичните ограничения намаляват преносимостта на дадена логографическа система. [[Японски език|Японският]] използва [[Канджи|китайски логограми]] в своите писмени системи като символите имат същите или подобни значения. Въпреки това семантиката и граматиката са достатъчно различни за да направят дълъг китайски текст трудноразбираем за японски читател, който няма познания по [[Китайска граматика|китайската граматика]], въпреки че кратки фрази, като тези по табели и заглавия на вестници, се разбират лесно.
Въпреки че повечето езици
Най-важната (и до някаква степен единствената оцеляла) модерна логографическа писмена система е китайската, чиито логограми се използват или са били използвани от китайския, японския, корейския, виетнамския и други източноазиатски езици. [[Египетски йероглиф|Древноегипетските йероглифи]] и [[Писменост на маите|писмеността на маите]] са също логографически системи, но вече не се използват.
Line 27 ⟶ 33:
=== Сричкова писменост ===
{{основна|Сричкова писменост}}
Това са [[писменост]]и, при които различните графеми се използват за обозначаване на срички от съответния език. Така сричковите писмености се различават от логографическите писмености, при които графемите обозначават цели думи и от позвуковите писмености (като азбуката), при които графемите обозначават отделни звукове. Тези писмени системи са пригодни за езици с ограничен брой срички, като [[японски]]я, някои индиански и африкански езици.
Така [[Черокска писменост|черокската писменост]] е създадена за нуждите на северноамериканското племе [[чероки]] и се състои от 85 знака, по един за всяка сричка от [[чероки (език)|езика]].
=== Азбуки ===
Азбуките в общия смисъл на понятието включват графеми, наричани [[Буква|букви]], на които съответстват определени звуци.
==== Абджад ====
{{основна|Консонантно писмо}}
Всички познати абджади (с изключение може би на [[тифинаг]]), принадлежат на семитското семейство писмености и произтичат от първоначалния северен линеен абджад. Причината за това е, че [[семитски езици|семитските езици]] и близките до тях [[берберски езици]] имат [[Морфология (езикознание)|морфемна структура]], която прави означаването на [[Гласен звук|гласните]] излишно в повечето случаи.
Line 44 ⟶ 54:
==== Абугида ====
{{основна|Абугида}}
Подобно на абджадите, абугидите имат само графеми, обозначаващи съгласните звукове, но те търпят различни модификации в зависимост от следващата гласна. Географски абугидите са разпространени по целия свят и се смята, че повече от половината съществуващи писмености изобщо спадат към този клас. Наименованието на този тип писмени системи идва от първите четири букви от етиопската абугида [[Геез (писменост)|ге'ез]].
Най-широко разпространената абугида е [[деванагари]], използвана от редица езици на [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. Тя е смятана за свещена от древните индийци, според които чрез нея може да бъде представен всеки съществуващ членоразделен звук.
==== Същинска азбука ====
{{основна|Азбука}}
Същинските азбуки използват графеми за всеки отделен звук - както гласен, така и съгласен. Названието идва от имената на първите две букви от глаголицата и кирилицата (''аз'', ''буки''). Исторически, [[Гръцка азбука|първата азбука]] е създадена от древните гърци, които адаптират финикийския абджад за нуждите на своя език, добавяйки букви за гласните. Най-разпространените азбуки в света - латиницата и кирилицата - водят своето начало от гръцката. Повечето азбуки обхващат 20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е на езика [[мура-пираха]] с 10 букви, а най-голяма е арменската, състояща се от 74 букви.
[[Латиница]]та, най-разпостранената азбука в света, е наследство от древните римляни, за които се предполага, че са модифицирали версия на тогавашната гръцка азбука за своите нужди. Посредством римляните и по-късно католицизма латиницата се налага сред западноевропейските народи, които на свой ред я налагат сред много от африканските и американски народи в хода на колонизацията.
[[Глаголица]]та е първата известна славянска азбука, създадена от братята [[Кирил и Методий]] и разпространена в България от техните ученици. За разлика от наложилата се впоследствие кирилица, глаголицата има оригинална и екзотична графика{{факт|, за която се предполага, че е взаимствана от древнославянските руни.}}
Създадена за нуждите на славянските народи, [[кирилица]]та е до голяма степен базирана на гръцката азбука. Благодарение на просветителската дейност на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] получава разпространение сред повечето славянски народи, а по-късно руската експанзия в далечния изток налага азбуката и сред тамошните народи.
==Посока на писане==
Различните писмени системи могат да бъдат групирани и в зависимост от посоката на изписване на знаците. Българската азбука, както и по-голямата част от азбуките по света биват изписвани отляво надясно. Това е вярно и за абугидите и посричковите писмености, докато абджадите без изключение се пишат отдясно наляво. Логографическите писмености от далечния изток могат да бъдат изписвани отляво надясно, отдясно наляво или отгоре надолу, като и трите варианта се срещат. Интерес представлява случаят с някои филипински писмености, които се пишат отдолу нагоре, следвайки аналогията, че както устното слово се отдалечава от човек докато го произнася, така и писменото слово трябва да се отдалечава докато се изписва. [[Бустрофедон]]ът пък е система използвана от много от древните средиземноморски народи, състояща се в обръщане на посоката на писане веднъж като се стигне до края на реда - идеята е погледът на четящия да не се връща по дължината на целия ред без да чете.
== Свързани области ==
Използването на писменост от човечеството е довело до появата на някои приложни области на познание. [[Калиграфия]]та е изкуството на красивото писане, която е била от изключителна важност в отминалите епохи, когато ръкописът е бил единственият начин за създаване и възпроизвеждане на писмени носители. [[Стенография]]та се занимава с ускоряване на ръкописното писане. [[Типография]]та може да бъде възприета отчасти като изкуство и отчасти като наука, тъй като се занимава с както с естетическото, така и с ефективното възпроизвеждане на писмеността в печатен и/или компютърен вид.
== Външни препратки ==
* [http://www.omniglot.com Omniglot] Писмените системи и езици по света.
{{Писмености}}
{{Шаблон:Писмени системи}}
[[Категория:Писменост| ]]
{{Link FA|ceb}}
{{Link GA|
[[
[[ar:كتابة]]
[[arc:ܟܬܒܬܐ]]
[[
[[
[[
[[bat-smg:Rašėms]]
[[be-x-old:Пісьмо]]
[[br:
[[bs:
[[ca:
[[ceb:
[[cs:Psaní]]
[[
[[
[[
[[
[[el:
[[en:Writing
[[eo:
[[es:
[[et:
[[ext:Escreviura]]
[[fa:نوشتن]]
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[hu:Írás]]
[[
[[
[[io:Skriburo]]
[[
[[
[[
[[ka:დამწერლობა]]
[[
[[
[[
[[
[[
[[lv:Rakstīšana]]
[[mg:Soratra]]
[[mk:Пишување]]
[[ml:എഴുത്ത്]]
[[
[[mwl:Scrita]]
[[nah:Āmatlalcāyōtl]]
[[nl:Schrijven]]
[[
[[
[[oc:Escritura]]
[[pl:Pismo]]
[[pnb:لکھائی]]
[[
[[
[[
[[ru:Письмо (письменность)]]
[[rue:Писаня]]
[[sah:Сурук]]
[[scn:Scrittura]]
[[
[[
[[simple:Writing]]
[[
[[sr:Писање]]
[[su:Nulis]]
[[
[[sw:Maandishi]]
[[ta:எழுத்து]]
[[th:การเขียน]]
[[tl:Pagsusulat]]
[[tr:Yazı]]
[[uk:Письмо]]
[[ur:تحریر]]
[[vi:Chữ viết]]
[[wa:Sicrijhaedje]]
[[war:Panurat]]
[[yi:שרייבן]]
[[zh:寫作]]
| |||