Есперанто: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 48:
В [[Япония]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] някои ляво ориентирани есперантисти са подложени на преследвания, но ръководството на есперантисткото движение полага усилия да се дистанцира от политическия живот и успява да избегне забраната на езика от властите.{{hrf|Lins|2008|47-60}}
== Лингвистични характеристики ==
== Фонология ==▼
=== Класификация ===
Като [[изкуствен език]] есперанто не е [[Родословно дърво на езиците|родословно]] свързан с никой [[Етнос|етнически]] език. Понякога той е определян като „език, [[лексика]]лно предимно [[Романски езици|романски]], [[Морфология (езикознание)|морфологично]] силно [[Алглутинация|аглутинативен]] и до известна степен с [[Аналитичен език|аналитичен]] характер“.{{hrf|Blank|1985|}} [[Фонология]]та, [[граматика]]та, лексиката и [[семантика]]та на есперанто се основават на говорените в Европа [[индоевропейски езици]]. Фонемите са по същество [[Славянски езици|славянски]], както и основната семантика, докато речникът е производен главно на този на романските езици, в по-малка степен на [[Германски езици|германските езици]] със съвсем ограничен принос на славянските езици и [[Гръцки език|гръцкия език]]. [[Прагматика]]та и други характеристики на езика, които не са дефинирани в първоначалния документ на Заменхоф, са повлияни от родните езици на първите говорещи езика, главно [[Руски език|руски]], [[Полски език|полски]], [[Немски език|немски]] и [[Френски език|френски]].
В типологично отношение есперанто се характеризира с наличието на [[Предлог|предлози]] и със свободен словоред, който обикновено е [[подлог-сказуемо-допълнение]]. Прилагателните могат да се поставят свободно преди или след модифицираните съществителни, като поставянето им преди съществителното е по-често срещано. Нови думи се образуват често чрез използване на представки и наставки.
▲=== Фонология ===
[[Фонология]]та на есперанто се основава на тази на [[славянски езици|славянските езици]] и включва 22 [[Съгласен звук|съгласни]], 5 [[Гласен звук|гласни]] и 2 [[Полугласен звук|полугласни звука]], които се съчетават с гласните, образувайки 6 [[дифтонг]]а. Не се използват [[тон (лингвистика)|тон]]ове за разграничаване на смисъла, а [[ударение]]то пада върху предпоследната гласна, с изключение на случаите на [[елизия]] на крайно „o“, използвана главно в [[поезия]]та, когато ударението пада върху последната сричка, както и на някои [[Заемка|заемки]].
==== Съгласни звуци ====
22-та съгласни звука в есперанто са:
{| class="wikitable" style="margin: 0;"
Line 123 ⟶ 129:
Често е групирането на няколко съгласни — до 3 в началото на думата (например, ''stranga'', „странен“) и до 4 в средата (например, ''instrui'', „обучавам“). Крайните групи съгласни не са обичайни, освен в случаите на чужди имена, поетична елизия на крайното „o“ и няколко основни думи, като ''cent'' („сто“) и ''post'' („след“).
==== Гласни звуци ====
В есперанто има 5 базови гласни:
{| class="wikitable" style="margin: 0; text-align:center;"
Line 147 ⟶ 153:
При произнасянето на някои думи, най-често с две съседни гласни, се допуска появата на [[глотална пауза]] (например, ''heroo'', „герой“ може да се произнася {{IPA|[he.ˈro.o]}} или {{IPA|[he.ˈro.ʔo]}}), а ''praavo'', „прадядо“ - {{IPA|[pra.ˈa.vo]}} или {{IPA|[pra.ˈʔa.vo]}}).
=== Граматика ===
Думите на есперанто се получават чрез комбинации от представки, корени и наставки. Този процес е правилен, така че хората могат да измислят нови думи докато говорят и да бъдат разбрани.
Line 228 ⟶ 235:
Словоредът е сравнително свободен. Прилагателните могат да бъдат и преди, и след съществителните, глаголите и допълненията могат да се появяват във всякакъв ред. Въпреки това, граматичният член ''la'', показателни местоимения като ''tiu'' "този" и предлози, като ''al'' "към", трябва винаги да са преди съществителните, за които се отнасят. Подобно, отрицанието ''ne'' "не" и съюзи, като ''kaj'' "и" , трябва да са преди фразата, която въвеждат. В тъждествени фрази, словореда е важен, както и в българския: "хората са животни" е различно от "животните са хора".
=== Речник ===
Основният речник на есперанто се дефинира от ''Lingvo internacia'', публикувано от Заменхоф през 1887. В книгата са описани 900 корена; те могат да бъдат разширени до десетки хиляди думи, използвайки представки, наставки и комбиниране на корени. През 1894, Заменхоф публикува първия речник на есперанто, ''Universala vortaro'', в който има по-богат списък от корени. Правилата на езика позволяват на говорящите го да използват нови корени, когато има нужда от това. Все пак се препоръчва те да използват най-международните форми и после да извеждат сродните значения от тях.
Line 237 ⟶ 244:
В есперанто няма идиоми и жаргонни думи, тъй като тези форми на речта биха затруднили международната комуникация, което е против целта на есперанто.
=== Изрази ===
Тук са посочени полезни думи и изречения на есперанто, заедно с транскрипция на [[help:IPA|IPA]]:
Line 311 ⟶ 318:
== Източници ==
{{дребно|
* {{Cite book | last = Blank | first = Detlev | title = Internationale Plansprachen. Eine Einführung | publisher = Akademie-Verlag | year = 1985 | id = ISSN 0138-55 X | lang = de}}
* {{cite book |last = Byram |first=Michael |title=Routledge Encyclopedia of Language Teaching and Learning |year=2001 |publisher=Routledge |location= |isbn=0-4153-3286-9 }}
* {{cite web | publisher = Esperantodc.org | year = 1995 | url = http://esperantodc.org/esw6.html | title = About ESW and the Holocaust Museum | date = 1995-12-05 | accessdate = 2010-12-05 | lang = en}}
| |||