В демографската статистиката на професор [[Любомир Милетич]] от [[1912]] година е посочено, че градчето има 2000 гръцки семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_14a.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.132.]</ref>
БългарскитеНа войски и четата на[[2]] [[Русиноември]] Славов[[1912]] освобождаватг. Сборната конна градабригада на [[2]]полковник [[ноемвриАлександър Танев (офицер)|Танев]] и четата на [[1912Руси Славов]] госвобождават Софлу. От освобождението в 1912 до [[27]] [[ноември]] [[1919]] е в границите на [[България]]. С [[Ньойски договор|Ньойския договор]] е към "Междусъюзническа Тракия", която след [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война (1919-1922)]] на [[28]] май [[1920]] е предадена на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието между България и Турция. Принадлежността му към Гърция е потвърдена с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] на [[10 февруари]] [[1947]] г.
