Йоан V Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции, добавки, факт |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
През дългото му петдесетгодишно управление Византия се намира в период на криза и междуособни войни. Повечето от ромейските земи са завладяни от турците.
▲=== Регентство на [[Анна Савойска]] ===
Поради малолетието на Йоан V властта държи регентски съвет оглавяван от майка му Анна Савойска, срещу който обаче се обявява Йоан Кантакузин - влиятелен военен, близък на покойния Андроник III. Кантакузин е подкрепен от т.нар. зелоти, ревностните привърженици на православието, които са против съюз (уния) със западната католическа църква и не одобряват регентството на Анна Савойска, която е била католическа принцеса преди да стане императрица.
В последвалата [[Гражданска война във Византия 1341-1347|гражданска война]] са въвлечени и владетели на съседните на империята държавици. Вероятно през 1345 година при османския бей [[Орхан I|Орхан]] пристигат пратеници и на двете враждуващи групировки, като търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на [[Созопол]]. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и става съимператор, заедно с Йоан V.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
В периода 1347-1354 г. [[Йоан VI Кантакузин]] управлява съвместно с Йоан V Палеолог. Между 1347 и 1349 г. през византийска територия преминава епидемията от черна [[чума]], като междувременно Йоан VI губи голяма част от подкрепата си сред народа. След поредна вътрешна война, Кантакузин е свален през 1354 г. от Йоан V Палеолог който отказва да дели властта си с него.
Line 44 ⟶ 42:
Орхан поддържа съюза си с Йоан Кантакузин до края на неговото управление. В 1352 година извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му [[Матей Кантакузин]] османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V при [[Одрин]]. При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но през декември Йоан Кантакузин абдикира.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
[[Картинка:Giovanni V di Bisanzio monete.jpg|ляво|мини|270 px|Монети от времето на император Йоан V Палеолог]]
Разорената държавна хазна принуждава Йоан V да взема много заеми, особено от [[Венеция]]. Той е първият византийски император който пътува из кралските дворове в Европа за да издейства помощ за страната си. Неговите наследници ще продължат тази политика също без особен успех.
След абдикацията на Йоан Кантакузин османският владетел Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357
През лятото на 1357
През следващите години Йоан V се опитва да получи чужда помощ срещу турците в Тракия. През 1363
През 1366
▲През лятото на 1357 година Халил, един от синовете на Орхан, по случайност е пленен от гръцки пирати и е задържан в [[Стара Фокея]]. Това принуждава Орхан да търси помощта на Йоан V за неговото освобождаване и да сключи мир с него. През следващата година Йоан успява да откупи Халил и го жени за своя дъщеря, надявайки се той да наследи Орхан, но мирът между двете страни скоро е нарушен. През 1359 или 1361 година Орхан завзема ключовата за византийска [[Тракия]] крепост [[Димотика|Дидимотихон]], която не успява да получи подкрепления от столицата, вероятно защото османците вече контролират основната част от Източна Тракия.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
През 1367
▲През следващите години Йоан V се опитва да получи чужда помощ срещу турците в Тракия. През 1363 година той изпраща патриарх [[Калист I Константинополски|Калист I]] за преговори със сръбските владетели, но той умира по пътя. През 1365 година самият император отива в [[Буда]], за да търси помощта на унгарския крал [[Лайош I Велики]], но по обратния път е пленен от българския цар [[Иван Александър]].{{hrf|Имбър|2000|49}}
===Васал на турците===
▲През 1366 година графът на Савоя и братовчед на Йоан V [[Амедей VI Савойски]] потегля на помощ на императора, като към него се присъединява и генуезкият управител на Лесбос [[Франческо Гатилузо]].{{hrf|Имбър|2000|49}} Първоначално флотата от 50 кораба и 1700 войника успява да постигне победа над турците, която се изразява в превземането на голямата крепост [[Галиполи]] и други малки укрепления, веднага предадени на Византия. След това Амедей VI се насочва към [[Черно море]], за да се окаже натиск върху българския цар за освобождаването на императора. Превзети са [[Ахтопол]], [[Созопол]], [[Скафида]], Анхиало и Месемврия след което обсажда Одесос /[[Варна]]/. [[Иван Александър]] започва преговори за мир. Докато трае обсадата на Варна падат две крепости [[Козяк]] и [[Емона]]. След като Йоан V се връща във Византия последните две крепости са върнати на България, а другите оствават под властта на Византия, под управлението на престолонаследника [[Андроник IV Палеолог]].
През 1371 г. Йоан V Палеолог е принуден да се признае за васал на турския султан [[Мурад I]] като по това време под властта му се намират само Константинопол, [[Солун]], част от Гърция и няколко черноморски крепости.
През 1373 г. Йоан V и Мурад I водят съвместни военни действия срещу своите разбунтували се синове [[Андроник IV Палеолог|Андроник IV]] и Савджъ и успяват да ги разгромят. През 1376 г. с помощта на генуезците и османците Андроник IV успява да избяга от затвора и взема властта в Константинопол, затваряйки на свой ред баща си, като връща Галиполи на османците в замяна на тяхната помощ.
▲През 1367 година Амедей Савойски се връща в родината си, а османците запазват контрола си върху основната част от Източна Тракия. През 1369 година османски войски завземат ключовата за Източна Тракия крепост [[Одрин|Адрианопол]], а на 26 септември 1371 година нанасят тежко поражение и на войските на сярския деспот [[Иван Углеша]] и прилепския крал [[Вълкашин]] в [[Черноменска битка|Черноменската битка]].{{hrf|Имбър|2000|49-50}}
През 1390 г. Йоан V започва поправката на стените около Златния рог в Константинопол използвайки мрамора от западналите църкви около града. Това разгневява султана който го заплашва с война, в случай че не спре. Императорът се подчинява, но скоро умира {{факт|сломен от полученото унижение}} в началото на 1391 година.
== Бележки ==
| |||