Крушари (дем Пела): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Кошари'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Горно Крушари'' има 512 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref>
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]], през 1909 година в ''Крушаре'' (Армутчи) има 55 български екзархийски къщи, от които 52 чифлик. Основен поминък е земеделието, отчасти и бубарство и пчеларство. Вследствие на спора между Екзархията и Патриаршията към 1909 г. местната църква е затворена. Българско училище се открива за първа година, то функционира в сграда, разположена в църковния двор.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 84. Църквата притежава черничена градина, от която получава годишен доход от 6 лири.</ref>
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Арестувани са 7 селяни и учителят Атанас Попчев, които са пребити, защото са бивши членове на ВМОРО.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.</ref>
| |||