Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Крушари.

Круша̀ри[1], Крушара, Крушаре[2] (на гръцки: Αμπελειές, Абелиес, катаревуса: Αμπελειαί, Абелие, до 1926 година Κρουσάρι, Крусяри[3]), на турски Армутчи, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 1095 души (2001).

Крушари
Αμπελειές
— село —
Изглед от Крушари
Изглед от Крушари
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 134 m
Население 1095 души (2001)
Крушари в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на 5 километра северно от град Енидже Вардар.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Крушари е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Крушари (Армутчи) брои 320 жители българи.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Кошари) минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Крушари (Армут) (Gorno Krouchari Armout) има 512 българи екзархисти.[6]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Крушаре (Армути), 10/III, 1 1/2 ч. от Вехти пазар. Всичко 55 български екзархийски къщи: 2 свои и 52 чифлик. Поминъкът е земеделие, малко бубарство и пчеларство. Черквата е затворена: тя притежава черничена градина, която дава 6 лири годишно. От Патриаршията се отказало в 1903 г., а първо българско училище се отваря сега. Училищното здание (в черковния двор) е двуетажно с изба, една само стая, голяма 4Х2 1/2Х2 m, таваносана, добре осветлявана.[7]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са 7 селяни и учителят Атанас Попчев, които са пребити, защото са бивши членове на ВМОРО.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Затворени са българските църкви и училища.[9] В 1926 година е прекръстено на Амбелие. В селото няма заселени гръцки малоазийски бежанци.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Крушари
  •   Георги Сотиров Попчев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[11]
  •     Тодор Чифтеов, ренегат от ВМОРО
Починали в Крушари

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.261
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κρουσάρι -- Αμπελιές
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102 – 103.
  7. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.184
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 14