Симеоновец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Юрий, като в статията; форматиране: 6x интервали, 2x дълго тире, 2x заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
Съществуването на селото e от 1488 г. , има документи за изплащане на данъци, според които селото първоначално се е казвало Елена (слънце).
== Културни и природни забележителности ==▼
Селото е съвсем в подножието на гористи прохладни хълмове и като терен е било подходящо място за отглеждането на многохилядното стадо на турски богаташ .Оборите за стадата се наричали сая,мн.ч.-саи.Мястото със саите е станало Саитово...Селото на чобаните и доячите и аргатите,които се грижели за животните тук.Историята за местния големец Саран бей е от по-късни години -той завещал на сина си Саид ага толкова земя,колкото можел на кон да обходи в кръг от изгрев до залез.Но името на наследника не е в етимологията на името на селото.
Сегашното име Симеоновец е прогласено по повод рождението на царския наследник на Борис III-Симеон.
Електрифицирано е през 1946 г.
За асфалтови улици се броят две от цямата мрежа .Другите са предстоящи в бъдещето обекти.
В селото се намира паметник на един от тримата партизани — [[Серафим Янакиев-Червенко]] — убит през 1944 г.Читалището,носещо неговото име, съществува въпреки трудностите по поддръжката му.Смоотвержени самодейки ежегодно съставят свой репертоар и създават слава на селото сред много конкурентни състави.
По времето, когато Юрий Гагарин е бил на посещение в България, на разклона на Цариградския път, много хора са го посрещнали с възгласи и цветя. Но селяните от Симеоновец, нямало как да зарежат житата си
Интерес представлява историята на църквата на селото. На монах от далечен манастир му се присънило, че трябва да отиде в това село и да намери отдавна изгубената икона на Дева Мария. Така му се
Преди около дадеседесет години, стогодишната ,тогава, баба Парашкева разказваше за своите ученически години в училището към този манастир,когато присъствали на свалянето на най-първата и вече спукана камбана.И гордо наблягаше на непостигнатата от други камбани по селата мелодичност на новата саитовска камбана.
Като особено магнетично място местните хора почитат "Кладенчето".
В горското усойно място извира вода с неповторима бистрота и мекота.От опита на поколения е съхранено убеждението,че тя лекува всички очни болки и възпаления.За тази благодат тукашните хора ревностно се грижат и пазят чистотата й
== Редовни събития ==▼
На 8 септември -Рождество Богородично се провежда храмов събор.Поклонници нощуват в манастира в нощта срещу 8.септември,за да измолят здраве и благоденствие за семействата си.На веселието след Литургията всяка година участват изпълнители на народна музика.Гордост за родителите си и учителите си е местната много гласовита и талантлива девойка-В.Миленина,която почти ежегодно поздравява гостите на празника със свои изпълнения.Допълнителна и неотменна част от традицията в този ден са борбите за наградата на селото.
През 2012 се състоя един от най-големите и добре организирани събори в областта,за което основно се погрижи кметът на селото-Димитър Тодоров с подкрепата на родолюбиви спонсори.
Няколко години традиционният празничничен курбан за Димитровден се провежда край осветения от пловдивски Владика параклис "Св.Димитър" в източната част на селото.
▲Блзикият връх [[Милеви скали]] е кръстен на Мильо войвода, който с рог, направен от кора на дърво, се е чувал чак до селото и е възвестявал за опасности. Електрифицирано е през 1946 г.
Грижовни и богобоязливи хора от селото със собствени средства са реставрирали кръстовия постамент в западния край на селото в м. "Свети Илия",където някога водата от реката пропадала и не стигала до градините за поливане. Поради особености на тектониката водата се губела в земята. Молитвеното място отбелязали с кръстов символ и го посветили на Св.Илия за вода и дъжд,без гръм и градушки.
На Илинден шествие на поклонници излиза всяка година с химни и песнопения до святото място.Отпосле водата преминавала през терените, без да се губи.
Даже воденица направили съвсем наблизо,макар че по стръмното колите с жито не излизали лесно.Преселници след Балканската война я поддържали до средата на миналия век. А старите още наричат мястото Зизовата воденица".
▲По времето, когато Юрий Гагарин е бил на посещение в България, на разклона на Цариградския път, много хора са го посрещнали с възгласи и цветя. Но селяните от Симеоновец, нямало как да зарежат житата си, затова жънели. Но когато Юрий преминавал през там, те се втурнали да го пресрещнат и тичали през нивята. Когато Юрий ги видял, вероятно гледка, която му на помня на родните трудолюбиви селяни, спрял конвоя и слязъл да ги поздрави. Селяните богоговеели пред него, сякаш се докосват до извънземен (какъвто е бил за малко).
На 1 юни се провежда празник "Деца без дрога". Празникът се провежда на язовира край Симеоновец със съдействието на будни младежи от селото и убедени привърженици на спорта ,като фактор срещу опасностите на съвремието.
▲Интерес представлява историята на църквата на селото. На монах от далечен манастир му се присънило, че трябва да отиде в това село и да намери отдавна изгубената икона на Дева Мария. Така му се присанило два пъти и той с разрешение на първосвещенника тръгнал да търси селото. Когато намерил селото, намерил двама души, които му повярвали. Тръгнали без определена посока, като тайнствени сили го напътствали. Когато се спрял на някаква поляна, им казал да копаят, и още на първия метър намерили иконата. Селяните се зарадвали на този божествен знак и съградили църква, събрали метал за камбана, която е сред най-звънките в областта.
== Обществени институции ==
На територията на село Симеоновец се намира
▲== Културни и природни забележителности ==
== Спорт ==
На училищната площадка се играе активно волейбол. Монтирана е маса за тенис.Трасирани са пътеки за излаз към в."Милеви скали" през селото.
== Други ==Личностите популярни в местната общност са Докторът,Кметът и Свещеникът./Даскалът засега е непопулярен./Аптека и банкомат няма -
▲== Редовни събития ==
▲=== Кухня ===
'''Печена царевица'''
Царевицата се поставя върху нагрят котлон, ламарина на тринога, или напрво на жаравата.
Пече се докато почернеят върховете на
'''Пататник'''
Line 74 ⟶ 72:
* 200 г сирене
* 100 г кашкавал (сирене)
* 1/2
* 2 с.л. краве масло
* 2 яйца* 1/2 връзка пресен магданоз▼
▲* 1/2 връзка пресен магданоз
Обелваме картофите и ги настъргваме на едро ренде.
Смесваме ги с настърганото на
Объркваме добре сместа и я сипваме в тава.
Печем в
Пататникът е типично за Родопите картофено ястие. Рецептата се е предавала от поколение на поколение до наши дни.
== Външни препратки ==
|