Емил Фишер: Разлика между версии

'''Херман Емил Фишер''' ({{lang-de|Hermann Emil Fischer}}; 9 октомври 1852-15 юли 1919 г.) е немски химик, получил на [[Нобелова награда за химия]] през 1902 г. Откривател на [[естерификация на Фишер]]. Той развива [[проекция на Фишер|проекцията на Фишер]], символичен начин на изобразяване на асиметрични [[въглерод]]ни [[атом]]и.

Фишер е роден в Ойскирхен, близо до [[Кьолн]], син на бизнесмен. След дипломирането си желае да учи естествени науки, но баща му го принуждава да работи в семейния бизнес, докато установява, че синът му е неподходящ. След това Фишер учи в Университета в Бон през 1871&nbsp;г., но преминапреминава в Университета в Страсбург през 1872&nbsp;г.<ref name="dsb"> {{DSB|first= Farber|last= Eduard|title= Fischer, Emil Hermann|volume= 5|pages= 1-5}}</ref> Получава докторска степен през 1874&nbsp;г. под ръководството на [[Адолф фон Байер]]<ref name="dsb" /> при своето изследване на [[фенолфталейнфенолфталеин]] и е назначен на длъжност в университета.

През 1878&nbsp;г. Фишер се класира като приватдоцент в Мюнхен, където през 1879&nbsp;г. е назначен за доцент по [[аналитична химия]]. През същата година му е предложено, но той отказа, председателското място в катедрата по химия в [[Аахен]].

През 1881&nbsp;г. е назначен за професор по химия в университета в Ерланген, а през 1883&nbsp;г. е помоленпоканен от ''„Badische Anilin- und Soda-Fabrik“'' да насочи към тях своята научна лаборатория. Фишер, обаче, чийто баща му е осигурил финансова независимост, предпочита академична работа.

През 1885&nbsp;г. е помолен да стане професор по химия в Университета на Вюрцбург, където остава до 1892&nbsp;г., когато е помоленпоканен да замени А.У. Хофман като председател на катедрата по химия в университета в Берлин. ТукТам той остава до смъртта си през 1919&nbsp;г. от хронично [[фенилхидразин]]ово [[отравяне]].

През 1875&nbsp;г. Фишер открива [[фенилхидразин]]а докато работи в Страсбург с фон Байер.<ref>Fischer, E. (1875) [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k90680z/f589.zoom.langEN "Ueber aromatische Hydrazinverbindungen"] (On aromatic hydrazine compounds), ''Berichte der deutschen chemischen Gesellschaft'', '''8''': 589-594.</ref> Това съединение ще изиграе критична роля в по-късните изследвания на Фишер върху захари. Докато е в Мюнхен, Фишер продължипродължава да работи нас хидразини заедно с братовчед си Ото Фишер, който го е последвал в Мюнхен. Двамата разработват нова теория за състава на багрилата, получени от [[трифенилметан]], доказвайки я с експериментална работа.

Работа, обаче, на която дължи славата си Фишер е изследванията му върху [[пурин]]и и [[захари]]. Тази работа, извършена между 1882 и 1906 показва, че различните вещества, малко известни по това време, като [[аденин]], [[ксантин]], в растителна биомаса, [[кофеин]] и в животински екскременти, [[пикочна киселина]] и [[гуанин]], всички принадлежат към едно хомогенно семейство и бибиха могломогли да се получат едно от друго и че те съответстват на хидроксилни и амино производни на една и съща основна система, образувана от бициклични азотни структури, в която влиза характерната група [[урея]]. Това изходното вещество, което първоначално се разглежда като хипотетично, той нарича [[пурин]] през 1884&nbsp;г., и успява да синтезиран през 1898&nbsp;г. Множество изкуствени производни, повече или по-малко, аналогична на естествено срещащи се вещества, произхождат от лабораторията му, синтезирани между 1882 и 1896.

През 1884 г. Фишер започва своята обширна работа върху захари. Още преди 1880&nbsp;г. е известна алдехидната[[алдехид]]ната формула на [[глюкоза]]та, но Фишер го доказва в поредица от трансформации като например окисляването в [[алдонова киселина]] и действие на фенилхидразин, който той е открил и което прави възможно формирането на фенилхидразони и озазони. С превръщането в озазон той установява връзката между глюкоза, [[фруктоза]] и [[маноза]], които той открива през 1888&nbsp;г. През 1890&nbsp;г. чрез [[епимеризация]] между [[глюконова киселина|глюконова]] и [[манонова киселина]], той доказва стереохимичната и изомерна природа на захарите, а между 1891 и 1894 установява стереометричната конфигурация на всички познати захари и точно предсказва възможните изомери, чрез изобретателно прилагане на теория на асиметричен въглероден атом на [[Якоб Вант Хоф|Вант Хоф]] и [[ЛьоЖозеф Ашил Ле Бел|Ле Бел]], публикуван през 1874&nbsp;г. Реципрочният синтез между различните [[хексоза|хексози]] чрез изомеризация и след това между [[пентоза|пентози]], хексози и [[хептоза|хепртози]] чрез реакцията на разграждане и синтез доказа стойността на систематиката на въглехидратите, която е установил. Неговият най-голям успех е синтез на глюкоза, фруктоза и маноза през 1890&nbsp;г., като се започнеизходи от [[глицерол]].

Този монументален труд върху захари, извършен между 1884 и 1894&nbsp;г., е продълженапродължен с друга работа, най-важни от която са неговите изследвания на [[глюкозид]]и.

Между 1899 и 1908&nbsp;г. Фишер прави голям принос към познанието за протеините. Той намира ефективни аналитични методи за отделяне и идентифициране на отделните аминокиселини, откривайки нов тип, цикличните аминокиселини: [[пролин]] и [[хидроксипролин]]. Той също изучава синтеза на протеини, чрез получаване на различни аминокиселини в оптически активна форма, за да ги свърже. Той също установяваУстановява вида на връзките, които ги свързват във вериги, а именно, [[пептидна връзка]] и успява да получи дипептиди, а по-късно и трипептиди и полипептиди. През 1901&nbsp;г. той открива, в сътрудничество с Ърнест Фурние, синтеза на дипептида, глицилглицин, като през същата година публикува работата си върху [[хидролиза]]та на [[казеин]]. Аминокиселините, които се срещат в природата са получниполучени в лабораторни условия, а са открити и нови такива. Неговата работа по синтеза на олигопептиди достига своята кулминация в синтеза на октодекапептид, който има много от характеристиките на естествените протеини. Това, както и неговата последваща работа довежда до по-добро разбиране на протеините и положиполага основите за по-късните проучвания за тях.

В допълнение към работата му във вече споменатите области Фишер също изучава ензими[[ензим]]и и химическите вещества в [[лишеи]]те, които той намира по време на честите си почивки в [[Шварцвалд]], а също и вещества, използвани в дъбенето, а през последните години от живота си, и на мазнини. През 1890&nbsp;г. той предлага модела на взаимодействие "ключ-ключалка", за да се обясни взаимодействието между субстрата[[субстрат]]а и ензима. По-късните проучвания не подкрепят този модел във всички ензимни реакции.