Либешево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Либешово'' има 350 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>
В началото на 20 век цялото население на Либешево е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> Селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропагадна в Македония|гръцки андарти]], които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.<ref>[[Димитър Жостов|Жостов, Д.]] Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.</ref>
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Либисово'' като село с 310 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/107.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки ''Лебишово'' преди Балканската война има 40 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>
| |||