Гостилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: kk:Гостилица (Габрово облысы)
Ред 62:
През 1894 година в селото е основано читалището "Христо Ботев", в което е развивана многообразна културна дейтост. От 1954 г. то се помещава в собствен читалищен дом, разполагащ с библиотека, обширен салон и модерна сцена, гримьорни и др. От много десетилетия там са се изявявали самодейци от селото, и то като отлични актьори в постановката на редица класически пиеси или работи на самобитни местни автори. Освен това на гостиловската сцена са гастролирали едни от най-знаменитите български певци, и музиканти на народна и естрадна музика, хумористи, рецитатори, солисти и т.н.
 
От много време в селото съществува самобитна група за изворен фолклор, известна под колоритното име "Гостиливски баби". Тези, така наречени, "баби" представят със завидно артистично майсторство своите музикално-театрални програми при участието си в много фолклорни събития из страната и са спечелили призови места и награди в това число и на националния фолклорен фестивала в Копривщица. Най-вече, обаче, те са спечелили овациите, признателността и сърцата на публиката пред която са се представяли. Те пресъздават много народни обичаи, характерни за района, като Ладуване, Трифон зарезан, Лазаруване и др. Наситен с много зрелищност и изненади е селският обичай, познат там под името "Ялова Понуда", когато на Бабин ден всички жени се обличат като мъже, обикалят селото на голяма група и когато срещнат първия мъж го вдигат и го разнасят с тях. Този ден мъжете се страхуват да излизат по улиците и си стоят по къщите.
 
Важно събитие от живота в селото е "гостиловския събор" или както си го наричат там сбор или сбора (збора). Той се провежда всяка година на 21 сепрември, като традицията се спазва от незапомнени времена. Няма по-важен празник от сбора в това село! Преди много години, когато немотията е прогонвала хората от там дори по чужди държави, гостиловци са се прибирали чак от Америка за сбора. Вече в последния ден на лятото хората са се отпускали от усилния кърски труд, и са си правели равносметка за постигнатото. На сбора всички са пременени празнично и се събират в центъра, където свири селската музика (бандите) и се вият по две-три хора. Всеки дом е отворен и домакините посрещат познати и непознати гости (сборяни) от всякъде. Селото е "наводнено" със сергии, стрелбища, въртележки и какво ли не още. Имало е години, когато сборът е продължавал по три дена.