Гостилица е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.

Гостилица
Gostilitza.JPG
Общи данни
Население 288 души[1] (15 юни 2020 г.)
6,4 души/km²
Землище 32,404 km²
Надм. височина 396±1 m
Пощ. код 5390
Тел. код 06725
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 17350
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Дряново
Трифон Панчев
(БСП, АБВ, БСД, …)

ГеографияРедактиране

Село Гостилица се намира сред северните разклонения на Стара планина, на 12 километра северозападно от град Дряново в посока към Севлиево. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма „Ръта“ позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река Янтра, пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни брегове. Местността около Гостилица включва заоблени възвишения, валози и оврази, разделени от дълбоки долове с ниска и висока широколистна растителност. В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. Около Гостилица са образувани поляни, ливади и земеделска земя (ниви), но бледожълтениканата почва на много места става песъкливо-камениста, което я прави трудно-обработваема и не особено плодородна.

Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат „Долния край“, а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името „Горния край“. Дори хората се припознаваха като „долненци“ и „горненци“. Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига местността „Топкору“ – 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село Буря.

На север гостиловското землище граничи с районите на селата Ново село и Балван, на североизток достига до земите на село Ветренци, а на изток опира в хълмистите мери на малките селца Каломен и Чуково. В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата Скалско и Славейково. От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 32 400 дкр или над 32 кв. км.

Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15 – 20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май – юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25 – 30 см, се задържа обикновено до края на февруари – началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70 – 80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове.

ПочвиРедактиране

Почвата е бледожълта, глинеста (суглинка), почти без хумусна и с ниско съдържание на органични вещества. На редица места в землището на село Гостилица се разкриват скални пластове с различен петрографски строеж. Според геоложките изследвания те са от времената на мезозоя, по точно с долнокредна възраст и най-вероятно се отнасят към епохите на неокома, барема и апта. До моста над река Янтра по пътя за Дряново, на десния бряг, се виждат огънати нагоре, светлосини, зърнести и много здрави пластове от пясъчници, образуващи т.нар. мини антиклинала. Те са използвани за строежа на споменатия мост и близкия до него бент с воденица, а също така за пътни настилки и редица постройки. Съвсем близко до тях, в югоизточна посока, е оформен хълм от светлобежови до синкави мергели (т.н. „Мамульовата ограда“, „Попин ниви“ и „Кратмичката“), които са силно напластени и прорязани от дебели до 1 метър пясъчникови прослойки. Мергелите изграждат и хълма на юг-югозапад от селото наречен „Солашката“. Възвишението върху което е застроено селото също е съставено от мергели, нагъсто прослоени от пясъчници и отгоре покрити с глинясъли мергели и бели глини. От там хората от селото, още преди векове са си копаели „бяла глина“ за измазването на стените вътре в стаите на плетените им от дървени пръти къщи. В местността „На друма“ има глини с оранжевочервен цвят, които са употребявани за направата и измазването на подовете в старите гостиловски къщи. На север и на юг в и до землището на селото се разкриват мощни пластове на варовикови скали в които има различни пещери и други празнини. В северната част на района има едно малко дере, което наричат Пещерин дол. Съвременните повърхностни отложения в района на Гостилица са представени от глини и тънък почвен слой, омесен на редица места с пясък и скални отломъци. Освен споменатите скали с утаечен произход, няма сведения за наличието на магмени или метаморфни скални типове.

РекиРедактиране

Изворите на Янтра са между старопланинските върхове Бузлуджа и Атово падало и в района на селото се намира прехода на реката между горното и средното течение. Тука коритото на реката има бързеи, следвани от равни участъци със спокойно течение и е широко 15 -20 м, а водния поток варира по ширина от 5 до 15 м. Средногодишният отток възлиза на 6 – 7 куб.м/сек, но понякога, когато реката приижда, залива крайречните тераси и като стихия помита всичко по течението си. В такива случаи дебитът е достигал над 300 куб.м/сек. През силно сушави периоди водните количества са падали до 1 куб.м/сек. Като леви притоци на реката са две по-големи и непресъхващи дерета, от които на около един километър южно от селото е Кацковка с три леви, пресъхващи лятно време притока – Селския дол, Дражанския дол и Басарин дол, а на 2 км северно от Гостилица се намира т.н. Бебрьовски дол. Известен е и Калиновския дол, които беше непресъхващ, но през 60-те години на 20 век изворите му бяха „хванати“ за водоснабдяване на обори и той „се изгуби“. От десните притоци на реката по съществени са: Орлов дол, Кратмичката, Гаджов дол, Дреновски дол и Карастаньов дол, някои от които през лятото и есента пресъхват.

Обикновено в началото на доловете и по тяхното течение има извори с твърде малък дебит, на които водата е силно карбонизирана и известна като „варовита“. Някои от изворите са каптирани във вид на кладенци или чешми, от които хората и добитъка утоляват жаждата си. Такива чешми са „Калиновец“, „Чалнишка“, „Кратмичката“, „Дядовото Рачово“, „Корийката“, „Соаря“, „Въльова гьол“, „Стоките“, „Тасьовата чешма“, „Крива старна“, „Деньовската“ и др. някои от които са пресъхнали, а кладенци с изворна и течаща вода има на „Субашин“, „Карастаньова кладенец“, „Селския кладенец“ и др. В близост до речното корито на Янтра има един-два минерални извора с нищожен дебит и високо съдържание на сероводород, които не са подходящи за ползване. Подземните води в района на селото са на значителна дълбочина и до тях се достига с прокопаването на дълбоки кладенци или сондажи (10 – 20 м).

ФаунаРедактиране

Фауната в района около Гостилица не се различава от тази на останалите части в страната, но от доста десетилетия не се е чувало там да са се появявали мечки, вълци, чакали или диви кози, а се увеличава популацията на сърните и дивите прасета. Обичайно се срещат много зайци, лисици, язовци, порове, таралежи, костенурки, къртици, белки, лалугери, катерици и т.н. Има смокове, усойници, пепелянки, водни змии, различни видове гущери и др. Преди много години по Орлов дол са гнездели орли.

Населението на селото до към средата на 20 век бе запазило своя първичен български антропологичен тип и тогава достигаше до 2100 души, с много малки изключения, родени все там. След колективизацията на земята и започналата индустриализация 1950 – 57 година, се наблюдава бързо и прогресивно стопяване на жителите на Гостилица и вероятно тази тенденция ще е устойчива и трудно обърната. Процеси на масово изселващи се хора от селото има още от края на 18 и 19 век, до началото на Първата световна война. Високата раждаемост (средно по 5 – 6 деца в семейство) е предопределяла много бързото увеличение на населението, а малкото и неплодородна земя е заставило много от родените там да се устройват в други по-близки или далечни краища на страната и дори чак в Америка (САЩ). Цели „колонии“ от гостиловци са заселени в селата Градище (община гр. Левски), Върбак (Шуменско), Хитрино (Шуменско), Водица (Поповско) и др. Изселилите се през втората половина на 20 век отиват най-вече в градовете Дряново, Габрово, Велико Търново, София и Варна. През последните няколко десетилетия в селото се заселиха, малко цигани и турци, които успешно са се включили в обществения живот там.

Селото е свързано чрез удобни асфалтови пътища с градовете Дряново, Габрово, Севлиево, Велико Търново и с околните села. Най-близката и удобна жп гара е в Дряново, а на 6 км северно се намира главния автопът София-В. Търново-Варна. До селцето Междени, на около 8 км на юг има аеродром за малки самолети от гражданската и селскостопанската авиация.

ИсторияРедактиране

ЗабележителностиРедактиране

ГоворРедактиране

Когато се разглеждат културните особености на Гостилица и на общественността в селото като цяло, трябва да се погледне в няколко посоки от миналото до наши дни. Основните носители на гостиловската културна традиция се коренят в начина на говорене, в отношението към православната християнска религия, в институциите където се създава културата, в характеристиките на бита в селото и т.н. Макар че това село не е изолирано от другите поселища в региона и страната, начинът на изговаряне на много думи и цели словосъчетания е специфичен само за тези хора. Примерно някои от възрастните и нискообразовани кореняци казват „ляп вместо хляб“, „бъ вместо бе“, „шъ вместо ще“, „вудъ – вода“, „гнилъ – глина“, „немъ – няма“, „снъъ – снаха“, „айдя – хайде“, „папур – царевица“, „моркуф – морков“, „мой – може“, „ълвъ – халва“, „кусъ – коса“, „кувач – ковач“, „шилу – шило“, „жилу – жило“, „буклук – боклук“, „бужур – божур“, „бузъ – боза“ и още много други думи и изрази. С течение на времето хората повече се образоваха и говорът им се доближи до литературния.

Пещери и гледкиРедактиране

Теренните форми и наличните скални структури са най-обикновените полупланински хълмове и възвишения и те не се възприемат като забележителности. В северната периферия, около Пещерин дол, са образувани по естествен начин няколко пещери, които са по-трудно достъпни и не е известно в тях да са открити някакви интересни неща. Много красива изглежда от баира над селото цялата околност и особено извиването на р. Янтра около хълмовете, покрай които протича.

ОбразованиеРедактиране

Гостилица не може да се похвали с известни личности от национално значима стойност, но има много отлични специалисти, почти във всички области на науката и практиката (професори, доценти, старши научни сътрудници, научни доктори, лекари, инженери, агрономи, учители, военни специалисти, летци, строители, механици и т.н.). Влечение към образованието и просветата у жителите на селото е имало от незапомнени времена. Преди Освобождението е основано класно училище[2], силно развито в началото на 20 век, когато през 1911 г. е открита нова голяма сграда с отделни класни стаи. В нея се помещава гостиловската прогимназия „В. Е. Априлов“, в която са учили през някои години по около 200 ученици.

Културен животРедактиране

През 1894 година в селото е основано читалището „Христо Ботев“ с първоначално име „Орач“, в което е развивана многообразна културна дейност. От 1954 г. то се помещава в собствен читалищен дом, разполагащ с библиотека, обширен салон и модерна сцена, гримьорни и др. От много десетилетия там са се изявявали самодейци от селото, и то като отлични актьори в постановката на редица класически пиеси или работи на самобитни местни автори. Освен това на гостиловската сцена са гастролирали едни от най-знаменитите български певци, и музиканти на народна и естрадна музика, хумористи, рецитатори, солисти и т.н.

От много време в селото съществува самобитна група за изворен фолклор, известна под колоритното име „Гостиливски баби“. Тези, така наречени, „баби“ представят със завидно артистично майсторство своите музикално-театрални програми при участието си в много фолклорни събития из страната и са спечелили призови места и награди в това число и на националния фолклорен фестивала в Копривщица. Най-вече, обаче, те са спечелили овациите, признателността и сърцата на публиката, пред която са се представяли. Те пресъздават много народни обичаи, характерни за района, като Ладуване, Трифон зарезан, Лазаруване и др. Наситен с много зрелищност и изненади е селският обичай, познат там под името „Ялова Понуда“, когато всички жени се обличат като мъже, обикалят селото на голяма група и когато срещнат първия мъж го вдигат и го разнасят с тях. Този ден мъжете се страхуват да излизат по улиците и си стоят по къщите.

Важно събитие от живота в селото е „гостиловският събор“ или както си го наричат там сбор или сбора (збора). Той се провежда всяка година на 21 сепрември, като традицията се спазва от незапомнени времена. Няма по-важен празник от сбора в това село! Преди много години, когато немотията е прогонвала хората от там дори по чужди държави, гостиловци са се прибирали чак от Америка за сбора. Вече в последния ден на лятото хората са се отпускали от усилния кърски труд, и са си правели равносметка за постигнатото. На сбора всички са пременени празнично и се събират в центъра, където свири селската музика (бандите) и се вият по две-три хора. Всеки дом е отворен и домакините посрещат познати и непознати гости (сборяни) от всякъде. Селото е „наводнено“ със сергии, стрелбища, въртележки и какво ли не още. Имало е години, когато сборът е продължавал по три дена.

От 2012 година се провежда всяка есен Празник на кратуната, организирано от Читалището. От 2016 година е Музикален фестивал Празник на кратуната. Гостуват изпълнители от цялата страна. Провежда се и творческа работилница за работа с кратуни.

От 2017 година се провежда и конски фестивал.

В селото от 2017 година се провеждат и крикет мачове[3] от чуждите заселници.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. 160 години класно училище в село Гостилица, публикация на „Дарик“ от 5 май 2011 08:19
  3. С конни състезания започва първият кънтри фестивал в село Гостилица, – публикация на „Darinews“ от 9 октомври 2017 13:35