Уикипедия

Сюлейман Челеби: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки
добавки, няма такова нещо в Матанов
Ред 1:
{{Биография инфо |
| име = Сюлейман Челеби
| портрет =
| описание = османски военачалник
| роден-дата = [[1377]] г.
| наставка=
| роден-датамясто = [[1377Османска империя]] г.
| починал-дата = [[17 февруари]], [[1411]] г.
| роден-място=[[?]], [[Османска империя]]
| починал-датамясто = [[17Османска февруариимперия]], [[1411]] г.
| починал-мястогодини =Одринско 33
}}
 
[[Файл:Osmanli-nisani.svg|ляво|50 px]]
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389-1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402-1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]].
 
Ред 26:
{{факт|По време на гражданските размирици в [[Османска империя|Османската империя]] през първите две десетилетия на [[15 век]], Сюлейман от всичките османски претенденти за [[султан]], и синове на [[Баязид I]], е най-доброжелателно настроен спрямо [[християни]]те.}} {{факт|Като цяло подкрепя [[Бранковичи]] в спора им с [[Лазаревичи]] за владението на наследствените имения - [[Косово]] и [[Моравско]].}}
 
В началото на 1409 година Сюлейман изпраща значителни сили в подкрепа на Вук Лазаревич в подновения му конфликт срещу Стефан Лазаревич. Действията на османските войски са успешни и [[Поморавие]]то е разделено на две части - — на север управлява Стефан, а на юг Вук с Георги Бранкович, като всички те са васали на Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|93}}
 
По време на Анкарската битка [[Муса Челеби]] е пленен от Тимур, който след смъртта на Баязид го предава на бея на Гермиян, а той — на брат му Мехмед, при когото той живее като пленник. През 1409 година Мехмед се споразумява с анадолските си съюзници и влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и изпраща Муса във Влашко. Там той се жени за дъщеря на Мирчо Стари и започва да се подготвя да нападне в гръб Сюлейман Челеби. Заплашен от Муса, през пролетта на 1410 година Сюлейман се придвижва с основните си сили на запад. Възползвайки се от това и от смъртта на Али Чандарлъ, Мехмед си връща Анкара, а след това и Бурса, като доскорошните анадолски васали на Сюлейман преминават под негова власт.{{hrf|Имбър|2000|102-103}}
 
Походът на Муса започва в самия край на 1409 година, когато той преминава [[Дунав]] и известно време обсажда без успех византийската крепост [[Несебър|Месембрия]]. В средата на февруари той нанася поражение при [[Ямбол]], на част от армията на Сюлейман, командвана от [[Саруджа паша]]. През май той завзема [[Галиполи]], като византийският император [[Мануил II Палеолог]] прави неуспешни опити да го отблъсне, а Сюлейман остава на азиатския бряг. Той все пак се прехвърля в Европа с помощта на императора и на 15 юни нанася в битка при [[Космидион]] поражение на Муса. Той трябва да бяга към Ямбол, а сръбските му съюзници се отказват от него - [[Вук Лазаревич]] преминава на страната на Сюлейман, а [[Стефан Лазаревич]] се укрива в [[Галата]].{{hrf|Имбър|2000|103-104}}
 
Малко по-късно, след като научава, че Сюлейман е изпратил Вук да завземе земите му, Стефан отново се присъединява към Муса. Хора на Муса успяват да настигнат и заловят в [[Пловдив]] Вук Лазаревич, който е обезглавен, но на 11 юли Муса отново понася поражение от Сюлейман и е принуден да бяга в земите на Стефан. През есента на 1410 година сблъсъците между Муса и Сюлейман продължават между Пловдив, Ямбол и Одрин.{{hrf|Имбър|2000|104-105}}
В началото на 1410 г. бъдещият султан [[Мехмед I]] изпраща брат си [[Муса Челеби]] в Европа да изземе от владението на Сюлейман османското наследство на стария континент. Муса разбива силите на сюлеймановия [[бейлербей]] Синан [[битка при Ямбол (1410)|край Ямбол]], което принуждава Сюлейман да прекъсне експедицията си в [[Мала Азия]], която той провежда за да завоюва от своя страна османското наследство в Мала Азия. Тази загуба принуждава Сюлейман де се завърне в Европа.
 
През февруари Муса Челеби тръгва от Ямбол с намерение да обсади Сюлейман в Одрин. След като видни военачалници, сред които е и [[Евренос]], преминават на страната на Муса, той превзема града, а Сюлейман е убит малко по-късно, на 17 февруари, докато се опитва да избяга в Константинопол.{{hrf|Имбър|2000|105-106}}
Въпреки, че печели [[битка при Космодион|битката при Космодион]] през 1410 г., заедно с християнските си съюзници, Сюлейман е победен от брат си Муса Челеби в [[битка при София (1411)|битка при София]] при с. Чамурлий (дн. Калково, Софийско) на 17 февруари 1411 г., след което е обезглавен при бягството си от Одрин към [[Константинопол]]. Преди това неговите и присъдружни сили на Георги и Лазар са победени от Муса и съюзилия се конюктурно с Кесиджията Стефан Лазаревич [[битка при Пловдив (1410)|край Пловдив]]. Според турските историци и анализатори на Османската империя по това време, Сюлейман губи подкрепа сред [[мюсюлмани]]те поради прохристиянската си политика.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Новата империя, стр. 229-232 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
 
{{факт|[[Лаоник Халкокондил]] намира Сюлейман за храбър, а [[Дука]] - за великодушен владетел.}}
 
{{факт|Синът на Сюлейман Орхан е отгледан и възпитан в Константинопол. Внук му, който също се казва Орхан, участва в [[обсада на Константинопол (1453)|отбраната на Константинопол]] редом до последния римски император [[Константин XI Палеолог]] и генуезеца на византийска служба [[Джустиниани Лонго]] през [[1453]] г., в хода на която е посечен от османските сили, намирайки смъртта подобно на своя дядо в защита на християнската [[кауза]].}}
 
== В литературата ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сюлейман_Челеби“.