Мехмед I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 11:
}}
== Гражданска война ==
След [[Анкарска битка|Анкарската битка]] и загубата на много от анадолските владения на османците, Мехмед Челеби се установява в [[Токат]], където, поне първоначално, управлява като васал на Тимур. Той води успешни военни действия срещу различни местни владетели, а след като Тимур заминава на изток започва поход срещу брат си [[Иса Челеби]], който управлява в старата османска столица [[Бурса]]. През лятото Мехмед превзема Бурса, но Иса успява да избяга и с помощта на Сюлейман Челеби и византийците прави опити да си върне властта. В началото на 1404 година Иса Челеби и съюзниците му от няколко анадолски бейлика са разгромени от Мехмед.{{hrf|Имбър|2000|98-100}}
Line 26 ⟶ 27:
Първоначално Мехмед Челеби се насочва към Косово, а след това на североизток, където край река [[Искър]] нанася окончателно поражение на Муса. Самият Муса бяга от бойното поле, но е заловен и убит в местността Чамурлу. С това се слага край на десетилетните междуособици и Мехмед Челеби става единствен наследник на султан Баязид Йълдъръм.{{hrf|Имбър|2000|110-111}}
== Управление като султан ==
Докато Мехмед воюва в Европа, през юни 1413 година емирът на Караман обсажда османската столица Бурса. Обсадата продължава до края на юли, когато там се връща Мехмед с основните си войски и с тялото на победения си брат Муса. През следващите месеци Мехмед урежда отношенията си с повечето от своите християнски съседи, като потвърждава подписания от Сюлейман Челеби [[Галиполски договор]] и им прави някои отстъпки. В Анадола емирите на Айдън, Гермиян и Ментеше се признават за негови васали.{{hrf|Имбър|2000|112-114}}
За разлика от Мануил Палеолог и Стефан Лазаревич, венецианците не успяват да постигнат бързо мирно споразумение с Мехмед и отношенията им остават напрегнати. През юли 1414 година османска ескадра напада [[Негропонте]] и [[Бодоница]], а османския флот в Галиполи застрашава венецианските владения в [[Егейско море]]. Въпреки сключения мир, Мануил освобождава и изпраща срещу Мехмед Сюлеймановия син Орхан, който събира войски в [[Карнобат]], но е победен от Мехмед при [[Ямбол]] и е ослепен.{{hrf|Имбър|2000|114-115}}
В [[1417]] потушава изключително опасния за османците бунт на [[Махмуд Бедредин Симави]]. Ликвидира последните остpови на съпротива от [[въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]] и всякакво влияние на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да отсавя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък. Същата година побеждава бея на [[Караман]], превзема [[Коня]] и устанавява господството си в размирния северен [[Анадол]], като нанася поражение на бея на [[Кастамону]], превзема [[Самсун]] и [[Бафра]] от сина и го оставя да управлява само [[Синоп]] и околната област.
| |||