Мрежова неутралност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м оправени препратки |
още препратки, източник? неясно? |
||
Ред 1:
'''Мрежовата неутралност''' ({{lang-en|Network neutrality}}) е принцип, според който [[интернет]] скоростта към определени
Привържениците му смятат, че така се постига равноправие между различните
▲'''Мрежовата неутралност''' е принцип, според който [[интернет]] скоростта към определени сайтове не може да се регулира от телекомите и операторите. Те нямат право да я ограничават или да блокират сайтове и/или услуги в [[киберпространство]]то. Мрежовата неутралност гарантира, че телеком X няма право да приоритизира трафика към определени сайтове за сметка на други. Според много онлайн теоретици мрежовата неутралност трябва да се третира като основно човешко право.
▲Привържениците му смятат, че така се постига равноправие между различните сайтове и услуги в интернет. Телекомите и доставчиците обаче не го одобряват, защото, ако имат възможността да контролират [[уеб|трафика]], ще могат да намаляват скоростта за по-малките като обем и време за прехвърляне операции и сайтове, като [[електронна поща]] например, за да отворят място за по-натоварващите такива. Според тях подобен подход е все по-необходим, особено с нарастващото използване на [[смартфон]]и и [[мобилен интернет]], което води до претоварване на мобилните интернет мрежи в някои части на [[САЩ]].
Най-големите притеснения обаче са, че пренебрегването на мрежовата неутралност може да наложи практиката големите телекоми да се споразумяват с интернет компании и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях. Така се създава нелоялна конкуренция в интернет пространството, особено ако фирми като [[Google]] пуснат например онлайн телевизия и си осигурят високоскоростна връзка за сметка на конкурентите им.▼
▲Най-големите притеснения обаче са, че пренебрегването на мрежовата неутралност може да наложи практиката големите телекоми да се споразумяват с интернет компании и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях. Така се създава [[нелоялна конкуренция]] в интернет пространството, особено ако фирми като [[Google]] пуснат например [[онлайн телевизия]] и си осигурят високоскоростна връзка за сметка на конкурентите им.
== История ==
През 2007 г. по-голямата част от интернет се разпространява от 30
Всичко това сочи, че истинските онлайн пари са в рекламите и услугите, доставяни по мрежата, а не в поддръжката на инфраструктурата, анализира технологичното издание [[Wired]].{{източник}} Тук се корени страхът на операторите, че интернет компании като Google ще ги превърнат в "прости жици" или в скучен бизнес с ниска норма на печалба. Затова те обръщат модела и се стремят да таксуват доставчиците на съдържание за достъп до потребителите по подобие на [[Сателитна телевизия|сателитната телевизия]]. Така изборът какво се ползва онлайн няма да бъде на клиентите, а на телекомите.
{{неясно|Новият модел, по който работи интернет}}, размива границите и затова всеки участник може да претендира да му се плаща. Както днес големи телеком групи настояват Google да плати за преноса на данни, така утре търсачката може да предложи на оператор да плати, за да може клиповете в ''YouTube'' да се зареждат по-бързо при неговите клиенти. Това е конкурентно предимство, но нарушава принципа на т.нар. мрежова неутралност.▼
▲Новият модел, по който работи интернет, размива границите и затова всеки участник може да претендира да му се плаща. Както днес големи телеком групи настояват Google да плати за преноса на данни, така утре търсачката може да предложи на оператор да плати, за да може клиповете в ''YouTube'' да се зареждат по-бързо при неговите клиенти. Това е конкурентно предимство, но нарушава принципа на т.нар. мрежова неутралност.
Примери:
През 2008 от оператора Comcast срещу американския телеком регулатор (FCC).
Причина за съдебния спор е оплакване на потребител, че интернет доставчикът Comcast намалява скоростта на връзката му, когато тегли
== Източници ==
| |||