Жоржо Момчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
махам твърдения без източник
Ред 15:
Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Син е на [[Кръстьо Момчоолу]] - богат търговец, епитроп на храма [[Свети Никола (Велико Търново)|Свети Никола]] и основен благодетел на класното училище към него при построяването му през 1846 г. Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град Момчев продължава своето обучение в [[Париж]].
 
В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на [[Надежда (читалище във Велико Търново)|Народно читалище "Надежда"]] през 1869 г. През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с [[Васил Левски]] и става член на революционния комитет в града. Сближава се със [[Стефан Стамболов]]. Когато след залавянето му Левски е отведен за разпознаване в Търново, Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, обсъждали - по техни думи - акция за освобождаване на Апостола. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.”{{източник|}}
 
В дните след избухване на [[Априлско въстание]] 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите. Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и [[Христо Караминков]] - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш."<ref>Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., стр.5